Страницата на Мариан Желев

14.01.2018

Доверие

Filed under: Без категория — Jelev @ 21:59

Доверие
Съмнявам се да съм попаднал на случайното място в случайното време. Беше април месец, миналата година. С мой приятел вървим по бул. „8-ми Приморски полк“ във Варна. Стигайки до пешеходната пътека с периферното зрение виждам как една жена се олюлява. Не е блъсната от кола. Насочвам вниманието си в момента, когато тя се строполява на асфалта. Втурваме се към нея, хващам я за ръката и я питаме дали е добре. Няма отговор в първия момент. С моя другар й помагаме да се изправи и да я изведем от пътното платно, пък било то и на пешеходна пътека.

„Ох, ох, ох!“ е първото, което тя отронва. Прави ми впечатление, че се държи на крака единствено благодарение на нашата подкрепа. Хванали сме я за лактите и се чудим как да й помогнем. Да се обадим на бърза помощ? – питаме. Проблеми с хапчета, липсата на такива?… Жената маха с ръка. Сякаш е подготвена за подобна ситуация и иска да ни каже, че не бива да се притесняваме.

Като казах, че няма случайно време и място – точно в подобни моменти си мисля, че хората се нуждаем един от друг. И ако трябва с нещо да сме си полезни, то може би е само и единствено с присъствието си. На хора.

Започваме с нова порция въпроси с моя приятел: Да се обадим на близък? Къде живее? Хранила ли се е скоро?

Беше слаба, ниска жена, облечена в обикновени дрехи. Невзрачна прическа и – направи ми впечатление – с доста силни ръце. Захватът им имам в предвид. Да, тя се беше отпуснала, изгубила мощ, но здраво ни стискаше за дрехите. Сякаш усетила, че нещо много лошо се случва с нея и търси последната опора за себе си чрез ръцете; да се улови за нещо.

Инфаркт, инсулт, криза… много диагнози ми минаха през главата. Без да съм вещо лице. Предпочетох бързо да ги пропусна. Най-доброто в случая бе да се поддържа разговорът. Защото това очевидно започваше да възвръща силите на жената. Тя все повече и повече идваше на себе си. Особено когато усети, че може спокойно да говори, измъквайки се от състоянието на шок.

„Работя на две места, за да помагам на децата си. Нощната смяна ме съсипва. Шефът е идиот. Днес наистина не съм се хранила както трябва. Нямам апетит от известно време…“

Докато ни говори тя все по-силно ни държи за дрехите и в същото време изцяло се доверява на подкрепата ни. Ние вървим по тротоара и слушаме изповедта й.

Дъщеря ми има проблеми, синът ми… – тя изведнъж се обръща към нас. Поглежда ни внимателно, един по един. Сякаш за първи път ни вижда. Или по-скоро разумът й иска да фиксира двамината, които й се притекоха на помощ. В потвърждение на думите ми тя ни казва:

„Момчета, много ви благодаря, че ми помогнахте. Аз, аз… можех да си остана там на пътя. Кръвното ми сигурно…

Жената е на около 55. Слаба, с обикновена прическа и тиха, ако я види човек сред останалите. Явно за първи път й се случваше подобна ситуация – да изпадне в състояние на слабост. А я е очаквала навярно – слабостта. Кой знае. Гадая. Тъкмо слабостта предизвиква откровение в определени моменти. Или цинизъм, в други. Жената, която се бе отпуснала на ръцете ни, очевидно искаше да си изплаче мъката. И на някого да се довери.

Всичко ни разказа. Даде ни ключовете си за апартамента. Описа ни работната обстановка, от която й бе дотегнало. Както и факта, че няма избор. Борила се за децата си. Ние слушахме. Научихме адресът й и тръгнахме да я водим у дома й. Като през няколко минути я питахме дали не иска да се обадим на 112 или на някой неин близък.

Дъщеря ми, децата, работата… – обобщаваше тя тревогите си.

По едно време, както я подкрепяхме, тя изведнъж се спря, отдръпна се и отново ни отгледа. Този път в очите й проблесна друга светлинка. Като на човек, който си възвръща нормалното телесно и психологическо равновесие. И оттам – първоначални сигнали за леко недоверие започна да се прокрадват при нея. По-скоро съпроводени от собственото й поведение на слабост и немощ.

Почна да ни се извинява, че ни е притеснила, че не е честно така да ни ангажира. И навярно ще може вече сама да се оправи.

Ние с моя човек настояхме да я отведем до дома й като в същото време отново препоръчвахме да се обадим на лекар или на децата й. Жената отказа. Беше ни дала ключовете си от апартамента, беше ни казала точния си адрес, какъв тип врата има на входа и как точно трябва да завъртим ключа.

Стигнахме до входа. Отключихме. Току пред асансьора жената започна да ни благодари на висок глас. Че сме й помогнали, че не сме я оставили на улицата, че сме я докарали до дома й.

Не знам, но и за моя другар бе важно да я видим на сигурно място и на крака. Затова настояхме да я изпратим до апартамента й на четвъртия етаж. Точно в този момент тя ни изгледа още веднъж – вече с осезаема следа от подозрение. Вярно, можехме да сме всякакви. На външен вид по това време имах дълга брада, носех тъмно яке и блуза с качулка. Черна шапка и общ поглед на замислен човек, който може да мине и за сърдит, да не казвам лош. Моят спътник – и той – кожено яке, гугла, твърдо телосложение. Общо взето минавахме за кечисти ветерани, които помагат на жена. И кой ги знае какво им е в главата сега, когато са я хванали под ръка и държат ключовете от апартамента й.

Жената обаче запази до последно самообладанието си. Даваше си сметка, че все пак ние сме й помогнали да се изправи на крака, да я отведем до дома й, да я изслушаме… Въпреки това тя си взе ключовете и каза, че може сама да се оправи. Позволи ни все пак да я отведем с асансьора, като през цялото време я молехме да се обадим я на бърза помощ, я на близък човек.

Пред вратата на апартамента тя сякаш се успокои. Реши, че нищо лошо не сме тръгнали да й правим. Беше се отърсила от стреса, който бе последвал загубата й на сила. Отключи си вратата, прекрачи прага на дома си и малко преди да затвори и заключи, тя ни каза: „Момчета, много, много ви благодаря!“

И там, заключвайки се в апартамента си, доверието в жената се беше върнало. Ние се успокоихме и си тръгнахме с убеждението, че жената си е стъпила на краката.

Следваща публикация »
Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2018 г. | Флаери, листовки

2018 Страницата на Мариан Желев . WordPress . Wordpress themes