Страницата на Мариан Желев

03.05.2019

Четирилистна детелина. Спорт тото.

Filed under: Без категория — Jelev @ 20:02

спорт-тото

- Какво ще направите, ако спечелите?

- Ще си купя апартамент. Ще отида на екскурзия. Ще помогна на децата. Със сигурност ще даря пари на бедни и бездомни. И на близките ще помогна. Фондация ще основа. И кухня за хора в неравностойно положение.

Съвременните светци вървят с късмета си. Ако не спечелят – не печели цял народ. Късметът им е величина за карати в светената вода.

Но ми се ще да оставя за известно време остроумието си и да разкажа за четирилистната детелина, която намерих в Пловдив.

На гребната база. На семейна разходка. Това бе първата четирилистна, която намирам в живота си. Не да не съм я търсил. Но така и не я срещнах. Поуспокоих се, че не я намирам, защото в разлистеното си битие, смея да кажа, че съм щастливец. Сиреч – намерил съм си таз една моя лична духовна детелина и съм си я хербаризирал във формата на късмет. Вярно е.

Но не щеш ли, покрай Великден в Пловдив, както се разхождахме – и хоп! – от пръв поглед я забелязах. Много рядко усещане. Това е като да погледнеш в очите числата от тотото, без да си предупредил и без да са те упълномощили от тотализатора. Сякаш си бръкнал в урната на щастието така, както се бърка в съдчето за сладки преди празника.

Взех си я, прибрах си я. И както му е редно – би следвало да се запътя към тотализатора – фишче, картонче за търкане… Така и направих. Заради четирилистната детелина.

Преди това се сетих за описанието на едно другарче, което обичаше да си пуска фишовете за тотото в началото на седмицата. „Представяш ли си, вика, пускам го и имам дни наред, в които да се радвам, че мога да спечеля. За има-няма ден-два променям света. Ставам спонсор на организации, храня бедни, изплащам заема на родителите си, купувам си къща, женя се, правя кухня за бедни… Огромна е разликата – добавя приятелят ми – е да си пуснеш фиша дни преди тиража и в сравнение с това часове преди тегленето на топките. Във втория случай нямаш време да мечтаеш, превръщаш се в роб, в робот на системата и в крайна сметка просто чакаш да излязат едни числа. А ако си го сторил това с фиша дни преди това… то коли, то благотворителност, фондации, екскурзии. Целият свят е в краката ти. Ти се въздигаш, променяш се, научаваш числата на щастието, един вид.

Отидох до тотопункта. С четирилистната детелина. Хербаризирана. Наредих се на опашка. Имаше доста народ. Празничен тираж. Големи печалби по Великден. Пред мен възрастен човечец се разговори с жената зад прозорчето.

- Светле, нямам дребни.

- Ша та уредим, бе!

- Еее, ти си златна!

- Нали знаеш – важното е да има щастие.

- Така е.

Те още малко си поговориха със Светлето. Хубав разговор, човешки. Стана ми драго. Погледнах човека пред мен. Весели очи, жизнен, бодър, с чувство за хумор. Викам си: сега този, ако спечели, сигурно никога повече няма да влезе в тотото. При Светлето. Да си кажат два лафа. Ама готини – ей така, да си заредят деня. Щото ще основе фондации, ще се зароби в служба на бедните, на децата си да помага…

Дойде и моят ред. Пуснах си фиша, взех си и талонче за търкане (щото нали бях намерил четирилистна детелина и трябваше да пробвам всичкото щастие на света. Налично; парично). И си тръгнах от тото пункта.

Да си призная – нямах никакво желание да търкам талончето. После пропуснах и тиража. Е, не ме смятайте за толкова отнесен бохем. Щях да го направя. Нали бях намерил четирилистната детелина. Но ми бе първо на сърце отново да си припомня щастливите хора – ама истинските – дето си пускат фишовете дни преди тиража. И ходят при тотаджийката Светла да си побъбрят сладко-сладко. Щото щастието е винаги там, където го гониш, не на когато го стигнеш (перифразирам Достоевски).

И най-после: дойде денят, в който трябваше да си проверя фиша. Отворих страницата на тотализатора в интернет. Въведох числата от фиша си. И…

Не печеля.

Спечелих!

 

Следваща публикация »
Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2019 г. | Флаери, листовки

2019 Страницата на Мариан Желев . WordPress . Wordpress themes