Българин – фоторобот
В лицето му няма аномалии – и двете му очи се сини. Понеже по едното редовно му нанасят удари с доклади от Европейски комисии, а другото все попада под ударите на бедността. Косата е къса (което е характерно за агресивните хора), но косъмът е дебел, вследствие на няколко вековно стригане. Така косата, подхранвайки се, е отнела от големината на челото.
Въпреки това там могат да се намерят три хоризонтални черти, прекъснати на няколко места. Най-горната, близо до косата, е браздата на знанието и капацитета. Тя е дебела, дълбока, но много често е зацапана с кир и плюнка от собствения секрет – при мъжете, и замаскирана с фон дьо тен – при жените. Втората принадлежи на способностите и уменията. За съжаление тя често остава в сянка и изпъква по време на банкети, приеми и чуждестранни визити. Подчертава се допълнително, сочи се с пръст и обикновено върви с лозунга: Кадърен е българинът. Най-долната хоризонтална черта е оставена от умението на лицето да се забавлява. Може да се тълкува като олук на една непрекъсната жажда, от която изтича животът на българина. Тази черта е разположена малко над веждите и в двата си края води до ада – т.е. до адски тънки като фини ресници черти, разположени около слепоочията. Те са се появили вследствие честите усмихвания насила, което физиогномистите заклеймяват като лицемерие.
И преди да продължим с фоторобота, нека отметнем защо хоризонталните черти са прекъснати на няколко места. Поради бедствия, катаклизми и други аномалии, пътищата от републиканската пътна мрежа често биват отнасяни или от реки, или свлачища ги затрупват, а често настилката просто пропада. Така и с прекъсването на чертите на българина – за около хилядолетие и половина що религиозни течения, що срутвания на обществени пластове, а колко пъти са му отрязвали пътя – все неща, които са оставили белези върху лицето му.
Устата – често изкривена във вик за помощ или обида. Вечерите са изключение, когато тя застива във формата на целувка. Тогава българинът е готов да прости на заобикалящите го от всички страни врагове. Стига да не му отнемете ракията. И тя е оставила своя отпечатък – тръпчинките по бузите. В зависимост от това колко солено му излиза мезето, тези тръпчинки ту се задълбочават, ту почти напълно изчезват.
Брадичката – при някои екземпляри, е овална, волева, говореща за упоритост, калена при продължително натискане на ралото в земята. При други индивиди може да се срещне липсата на такава, но те са изчезващ вид, тръгнал да търси препитание и нови характеристики по други краища на света.
Окосмен гръб, гърди и крайници говорят за топлокръвие, енергия и мащабност – думи на Аристотел от забележителния му, но кратък труд по ориентиране в телесните данни. Те могат да важат изцяло за българина. Добавяме само свързване на веждите като козирка или по-скоро стена между действителността и онова, което има той инсталирано като архетипове – според друга теория на Юнг. Ето защо много често ще го чуете да употребява израза: „Перде ми падна на очите”.
Окончанието на крайниците е забележително. Ръцете са като лопати, което идва да ни говори, че лицето обича да пие с пълни шепи от даровете на живота. Ходилата са хобитоподобни – още един признак, че му е мерак да си търси щастието по широкия свят. Пръстите са дълги – изящен индивидуалист, работещ с всякакви инструменти, но груби и напукани – заради забъркването в неподходящи каши. Пъпът е изпъкнал, ведно с коремния пояс, поради перманентно вътрешно напрежение, идващо от консумацията на взривоопасни рецепти. Движенията му са отсечени, резки – което е изумително, тъй като много често върви с наведена глава, със скрит поглед зад гъстите вежди. Говорът наподобява хриптене – при попадане в чужда среда; в свои води гласните струни ваят юнашки песни и дълги куплети за славно минало.
Ако забележете лицето не правете нищо, дръжте се естествено, поканете го на кафе. Използвайте разсеяността му, за да се вгледате добре в чертите му и спокойно ще можете да си отговорите на въпроса: Господ българин ли е?