Страницата на Мариан Желев

02.07.2011

ПОМОЩ! Свободен съм

Filed under: От мен — Jelev @ 9:58

Отнемете му правото на достъп до социалните мрежи и изобщо компютъра. Поне за няколко дни. Обяснете му с непреклонна наивност, че все някой приятел е останал наоколо и ако случайно се отбие до кварталното капанче със сигурност ще може да завърже разговор. През това време поне му осигурете достъп до някой стар флипер, за да си въобразява, че чрез бутоните му ще регистрира мнение: „Харесва ми”.

 После, но не веднага, защото ефектът може да е клиничен, тайно му отмъкнете телефона. Можете да излезете с поизтънелия номер, че във Финландия има състезание кой най-далеч ще запрати gsm-ма си, като по този начин хората се разтоварват психически. Останал свободен, пратете нашия приятел в парка до някоя патица и оставете човешката природа в него да проговори – поне на къси, импулсни вълни. Не се учудвайте, ако той успее да осъществи контакт с птиците.

Когато се прибере вкъщи с ваша помощ нека да разбере, че са му отмъкнали телевизора. Неприятно е човек да остане без новини, без насаждане на политическа пристрастеност и без онзи елемент на наложена благотворителност. Съчетаната липса на телевизор и телефон води до пълна апатия от страна на социалния елемент. Този път нищо не му обяснявайте, а го оставете сам да стигне до заключението, че не е задължително да пуска есемеси, за да се чувства християнин. И че не трябва непременно да залита към определена публична полемика, за да изпита зависимостта си към определена политическа партия. Можете само да му помогнете с едно тънко елегантно напомняне, че благотворителността не е продуцентска екстра, а фина човешка черта.

После се задава раздяла с любимата. Тя идва и му съобщава, че го напуска заради друг, чийто автомобил има два цола по-големи джанти, примерно. Нашия човек изпада в ступор и получава нервен тик, при който показалецът му остава за дълго в едната ноздра, откъдето така и не излиза решение. Но вие сте наоколо и спасявате положението. Обяснявате, че би било прекрасно да си почине от капризите на гаджето, да си отдъхне от застоя в плитчините на една връзка като изкара корабчето на своя Аз навътре в дълбините в търсене на естествено руси русалки.

Идва ред на шефа, естествено, който уволнява от работа нашия човек и на изпроводяк даже не му стиска ръката. Ами сега? Препитанието? Как ще се кара без пари, без осигуровки? Намекнете му, че в тази случка има нещо много доходоносно откъм емоции – нещо, под което се крие игрив пламък и свеж стимулант. Най-после нашия човек ще може да отиде да стисне ръката на морето, да се напие като камикадзе с приятели и да надраска дълбоко колата на шефа.

Трябва да му спрете чипса, от който той дебелее, спича се и получава киселини. Както и хамбургерите, безалкохолното и тункваните вафли, заради които червата му протестират и влизат в синдикат с жлъчката. Припомнете на нашия приятел, че на село би могло да се открие домашна кокошка, някой друг пресен домат или краставица.

На финала, когато всички задръжки пред неговата свобода, непристрастеност и неангажираност отпаднат, пуснете този образ в планината. За предпочитане е да попадне в оградена със скали долина, където едно обикновено ехо може да се самозабрави. И му кажете да се накрещи хубаво. А вие се отдръпнете настрани, защото не се знае какво може да стори една фундаментална свобода с човека.

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2018 г. | Флаери, листовки

2011 Страницата на Мариан Желев . WordPress .