Страницата на Мариан Желев

Лука 16:19-31

„Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му. Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан. И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.“

На миряните е забранено да съдят. Те са далеч от Бога и трудно общуват с него. Иде ми реч – на върха на езика – да кажа трудни за преглъщани думи, които ще бъдат навързани на кълбото на лоши емоции. И после лесно да бъда заплетен в плитка интрига заради ефтина пара. Уви, вместо това услужливата ми памет си спомня думи за параклиси, в които е Богоугодно да се палят свещи, защото са правени от родители загубили чадо, спасени по чудо хора или благодарни със сърце на Христос. Там има сила, несравнима с друга и енергия по-тежка от всичкия камък по скъпите храмове. Не ме е яд на линкълна. Яд ме е, че толкова рядко виждам отец да носи мирянин на ръцете си, да му дава от хляба си и да го теши с думи библейски и човешки. Има ги, да, но кой да накара пръвите да замълчат, да се въздържат и да пренебрегнат гънките на расото си заради едната правда. Децата въздишат след хриповете на родителите си, дето мечтаят за невъзможна скъпотия, коли и блага като за ада. Дали са подарък, „спечелени“ или загубени от друг – какво значение има, когато през едни иглени уши минава едно-единствено нещо – поглед към рая. Мъчно ми е, защото тия иглени уши порочно се разшириха, а децата вече ще палят свещ с надежда да се облажат. Отче, по време на пости ще отида да запаля свещ в малка църква, където твой подчинен ходи пеш; изгаря, когато чете светото писание и е готов да се качи на магаре, щом краката му не го държат.

И ще споменавам бедния Лазар, преди да приема подарък, заради който с Господ не ще сме наясно. Нищо, че съм мирянин (Затова и Христос избра неуки, слаби и бедни хора за апостоли, за да посрамят мъдрите на света и да покажат Божията мъдрост и сила (Кор. 2:26­30).