Страницата на Мариан Желев

Винаги ми се е искало да се кача на високо този ден и да пусна радостта си да тича на воля. Това е емоция, от онези, които не можеш така простичко да изразиш. Искаш да говориш много, а всъщност с мълчание стигаш до точните думи. Когато ги уловиш, разбираш къде се крие магията и че ти си част от нея.

Казват, че казаната дума била хвърлен камък. В такъв случай отдавна трябва да са ме затрупали. Изговорил съм толкова много думи, че няма къде да ги поместя. А има още за казване. Благодаря на Господ, че ме научи от камъни дом да правя. Духовен дом, в който да се прибирам нощем да будувам. И на братята Кирил и Методий – поклон за кой ли път: защото имам свое слово и това е дар.

Всъщност отдавна думите ме качиха на високо. И не само. Благодарение на тях „българин се наричам”. Те са моята котва, но и тяга. Стълб също, за да съм изправен и да вървя напред. Дори когато се е налагало да пазя тези думи – ревниво, свидно, яростно – никога не съм оставал сам. Изричайки ги, Ангел е стоял до мене. Свято е онова място, където думите се раждат. Викам му душа. Духовният дом от камъни никога не натежава. Напротив, в един момент разбираш, че този наш дом е във формата на шепа. В нея сгушени, един ден ние ще се приберем във вечните покои. За спомен ще оставим по някоя друга фраза на земята. Който иска може пак да ни замери.

Каквото и да правя, все от името на хората на словото ми идва да говоря. Наредих се в тази редица преди години. И останах верен на истината. Няма да бъда човек, ако с думите си правя само украса. Всяка една от тях е като малко огледалце. Или по-добре да го сравня с къс самородно злато, което с потоците словесност излиза от дълбините на нашата душевност.

Щастлив съм, че семето ми е хвърлено на място, където, ако се протегна през архетиповете в редицата на времето, що докосна рамото на братята, дали ни писмеността. После ще продължа да нижа буква след буква – изречения по конец. Иска ми се Господ да не разлюбва смелите. Защото те са тук. Кой, ако не хората на словото го доказват всеки път. И ако те са тези, които се качват дори над Олимп, то пак тях търсете, когато става дума за смирение. И на това учат думите. Защото премълчаното е сила, която само словото познава. Това е единственият път към истинската свобода.

Честит празник на всички!