Страницата на Мариан Желев

17.05.2012

Пуши ми се

Filed under: Без категория — Jelev @ 20:17

  

„Ако ти дадат разчертана хартия – пиши накриво”

Не си спомням от кого е този цитат. Ядосан съм. Гневен съм. Идва ми да отида пред Община Варна и с полицая от охраната да изпуша една цигара. После да си загася фаса в някоя градинка и да се усмихна на камерите по кръстовищата с превишена скорост на настроението.

На всички фотоси Албер Камю е с цигара в уста. За мен беше удоволствие да го чета само зарадитези фотографии, честно. Помня малко от „Чумата” и повече от „Чужденеца”. Но най-силно си спомням фасовете, които занитвах в пепелника, докато четях. После и Сартр. И приключих с френскоезичния екзистенциализъм. Но продължих да пуша.

Забравих да кажа, че пуша от хлапе – чувствах герой; чувствах се батко с пакет „БТ” в джоба. После бунтар с оръфан „Мелник”. Слушах „Саундгардън ”, „Нирвана” и Алис ин чейнс” и палех фас от фас. Събирал съм угарки от спирките за градски транспорт с ближни на мен другари. Не ми пука. И сега ще го направя, ако се наложи чак толкова силно да се социализирам с бунтарството. Пушех и на Мусала, на Вихрен, дори в хотелската си стая, наблюдавайки ослепителния Шанхай.

Пуши ми се.

Мразя лицемерите. Особено загрижените за здравето ми прекупвачи на щастие. Те искат да не се пуши на обществени места, а в същото време да бъдем по-силно ангажирани обществени мутанти. Електронни цигари!!!! – безумие. Ако измислят и електронна гроздова, бих вечерял с пластмасовите си джапанки, докато гледам „Треска за злато” на Чаплин.

Огорчен съм. Повече отколкото горчи препушване с тютюн. Искаха да ни откажат от солта, сега от тютюна. Бог ще е на седмо или осмо място. Зеленчуци, плодове – по дяволите, който не яде. Скоро ще ядем разрешена европейска царевица и спанак с вкус на Вин Дизел.

Пуши ми се. Жалко, че отказах цигарите. Не защото министерството ме обложи с данък съвест. Просто надживях навика, който искаше да ме надрасне. Но да се опитват по подобен начин да посягат на правото на човек да разполага с пороците си – това само Дяволът го може. Прости ми Господи, че и за злия използвах голяма буква, но в случая се обръщам към него като към институция. Защото именно те пускат рекламите по телевизора и речта им звучи пленарно от Народното Събрание. Че те утре могат да ни забранят варенето на компоти заради много захар, която е вредна. Или пък ракията.

Имам чувството, че се превръщаме в мишоци, които ги натикват в канализацията. Край на отворените прозорци и на разходките по тротоарите с вдъхновението под ръка. Ще си стоиш вкъщи, ще гледаш здравословни реклами и ще дебелееш насън. Ако ти се припуши, обади се на 08888….. за да откажеш цигарите, като таксата към мобилния оператор е в името на болни от рак на черния, белия и червения дроб.

Пуши ми се, защото искам да съм свободен. След като напиша този текст ще отида да си свия един тютюн в името на свободата. И на Рей Бредбъри… Ей, спомних си от кого е цитата: „Ако ти дадат разчертана хартия – пиши накриво”. В „451 градуса по Фаренхайт” ставаше въпрос за контрабандисти… на книги. Всеки, който четеше книги, биваше преследван от пожарникарите, които ги изгаряха. Четящите бяха преследвани като престъпници. Като пушачите. Натам вървим.

Пуши ми се. Искам да пиша още, но отивам да пуша.

 

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2018 г. | Флаери, листовки

2012 Страницата на Мариан Желев . WordPress .