Страницата на Мариан Желев

След подобна новина на човек му е нужен апарат за изкуствено дишане. Обаче някои хора не се нуждаят от допълнителна доза кислород; на тях им стига пиратско дискче с чалга и им гледайте сеира.

Да караме поред.

Онзи ден като слизах от колата видях този изхвърлен диска на земята. В снимката – личи си – няма монтаж, нищо не е нагласено и изобщо не става въпрос за кой знае каква пропаганда. Обикновено ги правя с търкалящата се в чантата ми нокия, която е толкова непретенциозна, колкото е и начинаещ китайски магнат с основно образование. Просто Айдън от близкия строеж му се е прецакал диска от пежото и си го е метнал в тревата. Надписал си го е човекът. Както трябва. И на мен ми иде да задам въпроса: дали има пиратство в чалгата?

Гледам и се възхищавам от мощното дъно на духовната си същност как кметът на Сребърна обяснява за ползите от ски писта в района. Имало сто метрово възвишение и спокойно можело да се направи атракциона. Супер! Скиори от цяла Европа ще идват да се мятат по пистата и като награда ще получават приземяване в премъзналото езеро… На мен, да си призная, кмета на това уникално за нашите географски ширини място, ми прилича на бобен плантатор, който в свободното си време колекционира тефлонови тенджери втора употреба. Благодарение на жегата в главата на стърчащите по високите етажи хора се образуват екзотични идеи, на които ние скоро можем да се насладим. Да, само си представете: пускате се по „Сребърната” писта, а в свободното си време местните пеликани държат в човките си червеното вино на телесна температура. След това австрийска фирма на емигрирал българин ви доставя кебапчета от добре смляно месо на бразилска крава. Екзотика.

Момчета и момичета, дайте да се разберем. На върха на пръстите ми бяха няколко остри слова, текнали след ударната реклама на парфюма на Рефан. Но се въздържах. Всяко акумулиране на омраза спрямо вредни елементи за психиката ни води до утежняване на положението ни и засилване влиянието на въпросните елементи, които търсят сензация и се хранят с гнева на нашето недоволство (благодаря ти, скъпи Джон /Стайнбек/, защото след това дълго изречение се присегнах към рафта с любими книги). Всичко опира до пари. А те се нуждаят от опиат – бил той гневен, лежерен или просто консумативен. Ето защо човек трябва да приема подобни новини с ледено спокойствие и жива бира.

Да се върнем към Айдън и дискчето с чалгата. Лично аз, да си призная, имам няколко такива в колата. На тях с перманентен маркер съм си написал: Pearl Jam, Металче и Любими. Вярно, няма да ги изхвърля в тревата, когато се развалят, а ще си ги запазя да си правя зайчета със слънцето рано сутрин. Нещо такова. И все пак ми иде да кажа няколко думи за негово величество консуматора. Няма значение кой му сервира мастиката или кой му обува ските. Важното е да има писта, по която да се спуска на опиатни кристали живота му. Без значение околната среда. Тя е просто суровина, от която можем да си набавим още удоволствия. И така, докато стигнем до пълно отричане на самите себе си. Освен ако самата природа не го направи преди нас.  

Ще продължа да колекционирам подобни шедьоври с ясното съзнание на добре опитомен клошар, който търси своите пропуснати ползи. Да, нищо не мога да променя и се успокоявам с това изречение. Но стигам и до заключението, че ако човек иска да му е уютно на тази земя не бива да хвърля енергия в показни агресивни акции, а да насочи вниманието си към по-естествени небивалици. Като например утре, когато завали сняг, да си направя пъртина в гората и да послушам музиката на ромолящо поточе, което със своя перманентен звук ще запечата в мен усещането за пълноценност.

Време е да си пусна чалгата. И да хвърля боклука от къщи, че взе да мирише.