Страницата на Мариан Желев

Сбогом! Вече знам, че никога няма да се срещнем както до вчера и днес. Ти вече си за възрастни. И не ще мога да те викам, когато в мен детето се обади. А толкова много те обичах, Вълчо. Заради дрезгавия ти глас, заради динената кора на главата, дори заради вечно димящия фас в устата – ако щеш ми вярвай. И заради още нещо, Вълчо – за разлика от „Том и Джери”, където от време на време котаракът млатеше мишока и го правеше на пихтия, побеждаваше го в схватките и се спукваше от смях – за разлика от него, Вълчо, колкото и да плашеше заека, никога не му причини зло, не го стъпка, наплю, размаза на екрана. Всяваше страх, но не изпълни и една своя закана докрай. Цензура!? Изобщо не съм се интересувал от нея. Но оцених жеста ти едва като възрастен. И ако сега съм сядал да гледам анимацията, го правих именно заради теб. Твоя непукизъм ме втрещяваше, но с хлапетата от училище и от блока теб имитирахме, а не заекът, който си стоеше като политплакат на екрана. Вярваш ли ми?

Отрицателните герои винаги са помагали на положителните. Или поне на онези, които са ни натяквали, че трябва да бъдем. Заекът в крайна сметка си остана една номенклатура. Но и него го обичам. Като брат. Ала теб, Вълчо – като приятел. Но не мога да ти обещая, че така ще бъде занапред. Защото ти се преместваш в диапазона на еротичните филми, рамо до рамо с „Бийвас&Бътхед”, както и „Семейство Адамс”. Вярно, забраната не е спусната до България и все още можем да си пускаме „Ну, погоди!” на децата. Но скоро, покрай отстъпките за газа, покрай АЕЦ Белене и промоциите за кашон водка „Путинка”, ще се намери кой да те прати измежду кървавите сериали и безочливата еротика. И за да те гледам, ще трябва да съм изпил поне дузина бири или да съм припалил по някоя изкуствена усмивка.

Но тогава няма да съм дете, Вълчо, за съжаление. Тогава ще съм голям и ще си казвам, че едно време съм ти се кефил страшно много. А от онова минало не ще да е останало нищо. И ти ще си си отишъл, с димяща цигара в уста, дрезгав глас и танцувална походка на прекалил с водката руснак.

Обществени телевизии, Обществени нагласи, Обществено мнение – тъжно ми е, че Великият барман зад тезгяха, от който ние очакваме няколко капчици емоции, пак успя да се разпореди. Също като Великия Инквизитор и Големия Брат. Не, не ме е чак толкова яд, че те пратиха в трета глуха, а заради наглостта, с която се опитват да ни отнемат детството. Искат от мен да стана възрастен, да поемам отговорност, да си забранявам какво ли не. А аз, приятелю, толкова исках да се кача с теб на онзи лудия самолет. Свят да ми се завие…

Слушай, защо не постигнем с теб едно споразумение. Дай да се разберем – ще седнем, ще изпушим по една махорка, ще хапнем по резен диня… и така. Ти нали си лошият герой. Е, детето в мен пък не иска да си ходи и затова ще се направи на лошо. Тайно всяка сутрин ще те каня в дома си. Вместо да седя пред компютъра и да чета глупави новини за още по-глупави забрани, двамата с теб ще се забавляваме. Със заека, разбира се. Нека това бъде нашата малка тайна. Ако се наложи, ще я направим и голяма тайната. Сега е модерно – човек да се противи, да протестира, да издига плаката и да се прави на неотстъпчив… Но аз, Вълчо, ще го направя по детски, наивно. Ще ми помогнеш ли?

И ми позволи за финал да ти отправя една молба: Не се предавай! Не се оставяй в ръцете на възрастните, Вълчо. Те ще направят от теб политика, пари, ще изкарат кяр. Остани си нарисуван, за деца, за малки деца, на които изобщо не им пука пушиш ли, пиеш ли, дразниш ли хипопотамите и т.н. И още: не ни отнемай онзи твой поглед, с който плашеше заека с размахан пръст. Ти си моята надежда, да знаеш, „Ну, погоди!” Обичам те!