Страницата на Мариан Желев

04.08.2012

Сто кила хранителни вериги

Filed under: Без категория — Jelev @ 14:07

 

 

Сега три месеца ще спа непробудно, защото министърът и хранителните вериги ми обещаха да не вдигат яйцата, млякото, месото и други седем относително важни храни. Дори мога да кажа, че вече знам как са се чувствали учениците на Христос, когато той е раздавал хляб и риба от кошниците. В сигурни ръце съм и оцеляването ми е гарантирано. Както и непробудния сън по време на криза – духовна и всякаква.

Част от мен обаче не спи. И никога не е мислила за сън, нито за ядене. По-скоро първото, което се запитах, бе: Защо изобщо цените на най-важните хранителни продукти са в ръцете на хранителните вериги? Те ли произвеждат в крайна сметка сиренето, те ли месят хляба и снасят яйцата?

Като средностатистически гражданин мога да дам до 75 % правилен отговор на тези въпроси. Въпреки това без да се напъвам мога да сметна, че в нашата обществена хранителна верига най-много лапат именно… хранителните вериги. Те извиват ръцете на производителите и после гръмко ни приканват към промоции и други продукти с изтекъл срок на годност. А какво всъщност ядем – това е друг въпрос.

Има и друго. Флиртът на министър Найденов с напращелия от пазарни мускули хранителен бизнес идва часове след изследване на природозащитната организация WWF. Става въпрос доколко са био продуктите, предлагани по нашите вериги и доколко те задоволяват представата за „зелени” храни. Изследването на WWF е първо по рода си за страната ни. За съжаление критериите (използвани са различни методи: от таен клиент до попълване на анкетни карти) не са изпълнени и на една трета според заложеното. И всичко, което ни го рекламират като свежо, прясно и екологично ще трябва първо да бъде сверявано с корабчето, което плува в нашето око.

Нали се сещате, че ако веригите бяха изпълнили каквито и да е критерии, ушите ни щяха да приглушат. А сега се опитват с различни евтини трикове да заглушат истината – голата, срамната, дори не ставаща за консумация истина, че на нашия пазар се предлагат по-ниско качество храни. А това, че три месеца няма да се вдигат цените – може да възбуди единствено трептенето на левия ми клепач, с което констатирам факта, че някой ме е взел за мезе.

Спомням си преди петнадесетина години, при една друга незабравена от мен криза, когато кафето сутринта струваше едни пари, а следобед двойно повече – „Макдоналдс” и вестник „24 часа” гръмко обявиха, че няма да променят цената на Бигмак-а и ежедневника. Даже си го казаха в прав текст защо: печени са, стабилни са и във време на икономическа криза могат да направят този жест за пред хората. „Браво!” – виках им тогава. По времето на Виденов те се радваха на високи обороти и можеха да си позволят фина рекламна шпаковка директно върху грубата замазка на крехката ни демокрацийка тогава. Резултатът: „Макдоналдс” позатвориха някой друг ресторант, а „24 часа” изгуби битката на медийния пазар.

В момента хранителните вериги ни демонстрират, че, видите ли, въпреки негативните изследвания на световни екологични организации, тежат по сто кила и нагоре, тоест – стъпили са здраво на земята и няма кой да ги помръдне. Правят с пазара каквото си искат и дори казват на производителите колко, как и кога да произвеждат. А после се разпореждат с цените. На министерско ниво.

След петнадесет години веригите вероятно ще са се изпокъсали до нивото на гаражчета в панелен блок, защото хората ще са осъзнали, че са сгрешили, оставяйки изхранването в ръцете на добре подстригани търговци. Всички ще се върнат на село и даже ще се възроди традицията от старите телевизори да се правят гълъбарници. Ние ще клатим тогава глави и ще се питаме как може да сме яли отрови. Ако оцелеем дотогава, разбира се.

Ако ставаше въпрос само за ядене – мед и масло да изкараш и пак ще се чувстваш щастлив. Но не е. И отново се връщам към Христос и неговите кошници с хляб и риба. Всичките му последователи са искали едва ли не точно това от него: да им гарантира оцеляване – физическото, а след това ще си говорим за вяра и безсмъртие. Хранителните вериги – като едни орли на оцеляването в България – ще ни гарантират манджата…

Следите ли ми мисълта?

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2018 г. | Флаери, листовки

2012 Страницата на Мариан Желев . WordPress .