Страницата на Мариан Желев

13.11.2012

Кръв за даряване

Filed under: От мен — Jelev @ 20:52

Преди години, в казармата, даряването на кръв за мен не бе кой знае какъв хуманен жест, а чисто и просто бележка за 5 дена отпуск. Пет дена! – на фона на 18 месечна строева подготовка си е вид късче рай. С готовност заголвах вени и после олекотен се наслаждавах на свободата си.

Преди време се наложи по спешност да дарявам кръв за близък роднина. Ала вече бях направил разликата от това да искаш да си свободен и намерението да контактуваш добронамерено с хората.

А днес – днес с мъка констатирам поредната криза около нас. Лекарите и персонала от кръвния център на Варна протестират: заради ниските заплати, заради условията на труд. Оставете настрана типичното мъмрене на средностатистическите журналисти, че положението в България е лошо. По-скоро новината е следствие на една дълбока символика, която все повече излиза на светло – с буквализма си. Много отдавна сякаш забравихме какво е да помагаш на ближния. Не, съвсем не звуча архаично. Да помагаш на човека до себе си е освен символ на доброта, е и признак за крепко духовно здраве.

Знаете, че даването на кръв е дори полезно за здравето – обновява кръвните телца. Личен пример: при моето последно кръводаряване веднага – буквално – след като напуснах кръвния център, ми хрумна идеята за чуден разказ. Написах го, публикуваха го и останах с убеждението, че по-често трябва да мисля за благотворителност. Облагородява и помага на творчеството. И изпълва духовността ми с нови малки кръвни телца, които наричам енергия.

Всъщност първото, с което ще се сблъскате пред варненския кръвен център, са циганите. Те предлагат кръв срещу пари. Пазар. Нищо благородно. Очебийността на проблема обаче не тръгва от циганите, а от нас самите. Подаването на ръка у нас вече се тълкува като посягане за бой. Вече никой не вярва в благотворителността. Дори не знам дали само алчността е виновна. По-скоро за 13 века се наситихме на държава. И сега е време да й пуснем кръвчицата.

От гледна точка на идеализма – именно, защото май само той ни остана – даряването на кръв е начинът, по който можем да си оправим положението. Точно така, прочетете още веднъж изречението. Но преди да заголим вена, първо ще трябва да потърсим кръвната връзка помежду си. Ако не друго, то именно кръвта е тази, която ни обединява. Много често на някои от нас тя липсва. Преливането й под формата на приятелска помощ е също начин да направим живота си по-лесен. И след това да помислим за хората в кръвния център, от които зависи живота не само на нашите близки.

Подкрепям протеста. Но подкрепям и протеста срещу духовната сухота, при която дори циганите нямат помощ срещу заплащане. Там сами ще се оправяме.

Струва ми се, че за последните дни твърде много отрицателни символики ни се събраха. По този повод се питам: Мога ли с моята кръв да помогна? Би трябвало да кажа да. Крайно време е като творец да си дам сметка, че духовното кръводаряване не води до пет дена отпуск, а до свобода в бъдещ смисъл.

И всичко това на прага на Коледните пости – точно време за правене на добро. Какво ще кажете да започнем с добрите хора. Те също са кръводарители и тяхната кръвна група винаги е положителна. В рамките на предстоящите дни за пост и смирение бих искал да ги назовавам и описвам. Не обещавам часовникарска последователност. По-скоро тръгвам с плаха надежда, че във вените ми текат добри намерения. И не знам дали ще успея за четиридесет дена да разкажа за четиридесет добри човека около мен. Надявам се да помагате.

Кръводаряването укрепва здравето – в буквален и в духовен смисъл.

Очаквайте продължение.

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2018 г. | Флаери, листовки

2012 Страницата на Мариан Желев . WordPress .