Страницата на Мариан Желев

18.04.2013

Сбогом, Джо!

Filed under: Без категория,От мен — Jelev @ 12:58

Почивай в мир, Джо! Ние всички те обичаме и ни е трудно да преживеем раздялата. Джо, ние сме хора и много се мразим, но теб те обичаме, защото си куче. И паметник ще ти направим, и цветенца ще ти засеем, дори – обещаваме, Джо! – ще обявим градинката на Севастопол за свободна от политика. Там никой няма да се хваща за гушата, да се заяжда с ближния и да насъсква електората срещу други глутници. Заради тебе, Джо. Много ни липсваш.

Сърцето ни е свито от болка. Но въпреки това благодарение на теб открихме, че можем да страдаме. Ти си различен, Джо – улично куче, бездомно и много, много по-нисшо от нас. Затова толкова те обичаме. Имаме нужда от любовта си към теб, за да повярваме, че не сме паднали толкова ниско и все още сме в състояние да изпитваме привързаност, да помагаме на страдащите ти другари и да подаваме ръка на бедни и беззащитни паленца.

джо

Джо, ние сме луди по теб. Ние не можем така да обичаме хората, защото те са злобни и след това захапват ръката, която им е помагала. Страхуваме се да изразим чувства, защото това ни прави слаби. Живеем в свят, където за всяка услуга се иска сметка. А за парчето баничка, за заиграването зад ухото и за купичката попара, която ти оставяха минувачите – за това никой никога няма да ти търси сметка, Джо. Защото ти си куче по рождение, а ние се превръщаме в такива в последствие.

Твоят поглед, твоят живот и дори твоята смърт, Джо, постепенно ни направи човеци. Ето затова трябва да пазим вярата си в теб, паметник да ти съградим и да викнем иконописците. Понеже не се знае утре какви времена ще дойдат, Джо, току-виж тотално и окончателно сме загубили топлинката и човещинката си. Та поне кучешката си любов да съхраним.

Така е, Джо, оптимисти сме, защото дори в този момент хората успяват като теб да въртят опашки, особено когато някой идва при тях с купичка обещания, надбавка или просто лозунг. Разбираш ли, Джо, докъде стигнахме? Много, много ниско сме застанали. Страх ни е да крещим, че обичаме ближния, защото той няма да е същия на изборите, или защото ни е конкурент, или ни е взел предимството, или си е хвърлил фаса пред вратата, или…Ти си нашата пътеводна светлина. Човеците сякаш отдавна унищожихме ближния в себе си – да си представяме братството човешко, без ненавист и без гняв… но изпосталели да обичаме, да прегръщаме и да се държим мило, се обърнахме към теб, Джо – нашия Спасител! Обичаме те! Липсваш ни! Страдаме!

 Вярваме, че твоят живот не е бил напразен и утре, когато някой наш ближен бъде изпепелен, стане жертва или просто падне в канавката, ние ще си кажем: „Той беше като Джо – бореше се за своя кокал. Значи трябва да го обичаме!”

Докато беше на тази земя, Джо, някак си разчитахме на теб, че превръщайки радостта си в кучешка, по-лесно ще се разбираме един друг. Защото, мили мой Джо, на нас ни остана само злобата, завистта и алчността – това е нашата тения, която ни измъчва нощем.

Дано ме чуваш, мили мой приятелю, защото, пишейки тези думи, страдаме с цялата си душевност, която откриваме покрай теб. Всяка друга смърт, особено човешката – била тя самозапалване, насилване, инцидент – е трагедия, за която ние нямаме обяснение, противодействие и изход. А колко простичко изглеждат при теб нещата, Джо.

Ти живя достойно. 

Мир на праха ти!

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2018 г. | Флаери, листовки

2013 Страницата на Мариан Желев . WordPress .