Страницата на Мариан Желев

Никога няма да сънувам Тюленово така, както съм го преживял през всичките минали лета. И въпреки това онази вечер присъствах на лотария. На сън. Спечели я момиче от Тюленово. 5 млн. лева. Зарадвах се. Зарадвах се, че е от Тюленово, не на парите. В съня са много важни тези моменти на отчитане на личната преценка. На другата сутрин бях вече в колата. Кракът ми бе на съединителя – първа, втора, трета… карах бавно, което обърка болшинството от румънските шофьори.

За всичкото време, прекарано там, рядко съм виждал морето спокойно. А когато съм го заварвал тихо и спокойно, бавно съм стъпвал по камъните, макар че съм искал да събудя стихията в себе си.

Днес беше един от онези спокойни дни. На залез слънце, когато ти се иска да защипеш сянката до ръба на скалата и още малко да се напечеш. Морето спеше. Морето край Тюленово спеше и – аха! да скоча в него. Всъщност, скочих. Даже в последния момент проверих дали не съм оставил ключовете за колата в джобовете си. Искаше ми се  – да не мога да се върна повече и во веки остана…

Та се загледах в това море. И тъкмо тогава се показа бяла лодка, добре оборудвана, голяма, с двигатели, които боботеха заканително. Струваше поне пет млн. лв. И в нея се возеше момичето от съня ми. То оглеждаше брега с интерес – подозирах, защото лодката се движеше толкова бавно, че можех да я надбягам. После си отиде. И на нейно място пристигна едно куче, цялото покрито с бодилчета, мръсно. Беше се ровило незнайно къде. Но беше бяло – по природа. Заигра се с мен, огледа ме, близа ме, души ме. Радостта му бе толкова искрена, че се заразих. Забравих за момичето и лотарията от съня. Нормално е, като се има предвид, че в момента, в който се озова на този бряг, винаги се чувствам като победител. Само по едно време вдигнах поглед и съзрях диря в морето. Като оставена от лодка ли, от яхта… Не си спомнях. Намирах се в центъра на своята осъществена мечта.  

Останах да си играя известно време с бялото куче. Или по-скоро със себе си – със съзнанието, че има възможност да не си тръгна от Тюленово. За финал се наврях в бодилите, да снимам залеза. И няколко картинки, с които мога да спечеля конкурс по фотография, да отнеса няколко млн. лв. и да си купя най-страхотната къща в Тюленово.

Глупости! Откакто се помня, никога не съм спал под твърд покрив в Тюленово, ако се изключат пещерите.