Страницата на Мариан Желев

Знам, че е изтъркано, но въпреки това благодаря на всички, които ме събудиха да обичам природата, словото и знанието. Все още не съм завършен персонаж, но нали такава е идеята – пътят никога да не свършва. Иначе откъде сили за вяра във вечността?

Знам, че е глупаво, но днес и аз ще изкарам жълтите снимки на Будителите от архива, за да си ги сложа на масата – там, където поставяме агнето за Гергьовден и прасето за Коледа. Яд ме е малко, че не намерих смелост да кажа на книжарката, че плакатчето с Ботев, Раковски и Левски малко трябва да бъде поотделен от китайските раници, където са изтипосани други будители като Скалата, Батман и Бекъм.

Знам, че нямам сили за очарователно обяснение защо Будителите в нас трябва да ги събудим персонално – един по един. Разбира се нямам онази вълшебна пръчка, с която списание Форбс набързо ни даде да разберем, че най-влиятелните личности в България имат толкова общо с духовността и ценностите, колкото и магарето с покана за опера.

Кобрата, Камата, Каратиста – наясно съм, че така звучат съвременните будители. С огромно удоволствие наблюдавам добре накърмените с плазма човеци, как се покатерват в хубава кола и вместо байряк, развяват нацепен силикон. Даскалът, уви, е чучело, който се моли поне пичовете от „Ловци на митове” по Дискавъри да го вземат на сериозно.

Извинете, но не знам защо хората на изкуството тънат в прашните складове на музеите? Защо не им вярвате? Нима не е поетът този, който учи децата да обичат повече въображението си, отколкото стомаха? А учителят, защо си мислите, че той мачка и тъпче децата ви, докато обяснява „м”-то като морал, а не „м”-то мангизи ? Разбира се всичко е гнило, пропукващо и разпадащо се и ние ей сега, буквално след пържолите за 1-ви ноември, ще теглим една майна на всичко и ще хукнем превъзбудени да преследваме фустата на американската мечта.

Не ми е ясно защо – моля, обяснете ми! – когато някой политик се задава на власт, хората на изкуството и културата трябва да ходят и да му се кланят; да му се представят и предварително да декларират, че най-много в този живот ценят трохите от големите комати, които хората на списание Форбс раздават на софрата? Не го разбирам това. Вместо т.н. избраници на народа да отидат при творците, учителите, дарителите, за да им кажат „Добър ден!”, да им се представят, така и така, хората ме сложиха да управлявам и аз имам нужда от вашата помощ, съвет, подкрепа. А то какво става – ценителите на музите ходят с мокри кърпички да чистят дупенцата на онези, чиято амбиция приключва със сядането в коженото кресло. Не е смешно, защото духовните хора са на изчезване. Утре силикона ще ни го имплантират директно в мозъка, за да може направо да ни инсталират програмите с кеч, футбол и сериали, барабар с рекламите. Ще ревем като смъртно ранени животни, че няма вече изкуство, слово, духовност учители и дори кой да ти тегли една майна интелигентно.

Обяснете ми също защо средствата за масово осведомяване (ех, че хубаво звучи!) вече са се превърнали в кореспонденти на Апокалипсиса. Насън да ме бутнете, ще ви кажа къде има тежка катастрофа, кой кого е убил, прецакал, тръшнал, окрал. Обаче с конкурс трябва да си намерите хора, които имат нотариално заверен документ, че са видели щастлив човек, че някой се е изправил от тинята, че трети е помогнал на възрастна жена (уф, че изтъркано това) да си вземе пенсията, а не да й я обира по телефона.

Уважаеми Будители,… да, приятелю, към теб се обръщам… хайде сега да си преговорим урока, защото някой ден така или иначе Свети Петър ще ни изпитва за влизане в по-горно ниво: Кои са днешните будители и могат ли те да бъдат най-влиятелните хора в България?