Страницата на Мариан Желев

06.12.2013

Шаран на годината

Filed under: Без категория — Jelev @ 9:54

шаран

(Мъдростта на шарана) 

Големите шарани в нашия малък гьол никога няма да разберат какво е менюта на акулите в необятното море. Обикновено можете да ги срещнете натикани в тръстиката, с огромни шкембета да преживят застояла трева и ферментирали утайки от близкия завод, който си чисти съвестта с нашия дом.

Иначе ми е приятно, доколкото това може да се усеща през затъмнението на мътната вода. Моята философия е проста и много рядко преминава границите на гьола. И все пак има моменти, когато проявявам прозорливост и излизам на повърхността с отворена уста – да си поема въздух. Това последното е метафора, разбира се.

От няколко дена масово медиите в гьола тръбят, че искат да направят шаран на годината. Знам ги как стават тия работа. Но по-важното е, че знам и защо. Тия медии – оптични, септични и комунални – бълват целогодишно захранка. Предимно кюспе от пресовани куришки, корав мухлясал хляб и кубети с изтекъл срок на годност, от които поне моите люспи изрусяват като след перхидролена баня. Та заливайки ни с масови убийства, изкормвания и други зверства над целокупния шаранов народ, идва ден, в който те бива и следва да ни се извинят. Изтъкването, подчертаването и лустросването на някой от нас е един вид оправдание, което бавно отлежава и ферментира единствено в търбусите на дебелите толстолопи и сомовете със засукани мустаци. И всички си го знаем.

Оранжев код, бронзов код, смрадлив код; днес има бедствие, утре ще точат гьола, за да изнасят водата в чужбина, а вдругиден ще ни заливат с азотна киселина, за да могат комуникациите да са на ниво. Медиите в гьола медитират омраза на наш гръб и едва в края на годината си спомнят, че могат да проявят малко лицемерие. Но повечето от нас имат люспи – дебели люспи, през които дори любов не може да проникне. Ние затова си ги оглеждаме тия люспи – заключваме се в тях и мълчим. Е, правим се малко, че общуваме, като непрекъснато си отваряме устите, но това е по-скоро тик, наследен от прашараните, които не просто са виреели, а са се наслаждавали на планктона, извлечен от добре рафинирана дива тръстика.

Но да се върна на класацията „Шаран на годината”. Дебатите тръгнаха миналата седмица. Сума ти шаран се изпокара. Повечето бяха наказани със захапване куката на рибарите, а късметлиите щяха да поживеят някой и друг ден в карцера – аквариумите на хипермаркетите. Повечето трябва да слушаме – кой шаран ял най-много, кой колко шаранчета отгледал и как се отдал безцеремонно на кауза в името на нашия скромен еди-колко-си квадратни метра гьол. Тъпотии, но ние слушаме и мълчим. Защото проговарянето ни превръща в пътници. Понеже никой не е имунизиран срещу трапезата на някой кулинар с огромен нож, подправки и мерак да ни транжира. Мълчим, защото сме шарани и един на друг няма как да си кажем, че поредния шаран на годината, който ще класират, е всъщност е нашего брата, роден и израснал в една и съща мътилка. Отличаването, позоваването и въздигането на една единица от страна на медиите, позволява тази персона кротко да легне в тавата и да започнат да я пълнят със суперлативи, втасали от прекомерно мачкане комплименти, цитати под формата на късметчета и други части на плънката. После идва зашиването, снимането за спомен и всичко отива в кофата за боклук. За-ви-на-ги! Но така си мислят медиите, защото не знаят, че костите на нашите герои се изхвърлят обратно в гьола – оглозгани, осмукани и извлечено всичко ценно от тях. С очите си съм виждал как мои братя озлобяват, озверяват и стават шараноядци, от което им поникват зъби като на пираня.

Дойде ли това време на годината, обичам да си навирам главата в тинята. Мириша, знам – затова често слушам и по другите, чуждестранните медии, където местните златни рибки вирея в току-що наточени води от планински езера – слушам от тях, че сме мизерни, гадни, дебели и не знам си още какви. Но аз не им завиждам, защото като вземат да хвърлят топа и те започват да се вмирисват откъм главата. Пък моята винаги си мирише. Това от друга страна е стар трик – такъв миризлив шаран никой няма да сложи на трапезата си. Но това вероятно ще ми е темата за следващата мъдрост.

А аз ще продължавам да ви се блещя.

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2019 г. | Флаери, листовки

2013 Страницата на Мариан Желев . WordPress .