Страницата на Мариан Желев

06.03.2014

Норвежко вълнено одеяло

Filed under: Добри истории — Jelev @ 8:36
фиордиКак става така, че една душичка се ражда английска, друга колумбийска, трета – щатска? Много пъти съм се питал защо – разбирате ли ме? – аз, точно аз, съм се родил българин? По-скоро трябва да се спра на някоя теория. Или да си измисля нова. Като подходя от гледната точка на въпроса: Ами ако за българи има опашка от чакащи душички, а квотите намаляват?Да тръгнем към Норвегия. Отдавна се каня. И колкото пъти се наканя, толкова това одеяло ми се върти из главата. Получих го като подарък, когато бяхме предната година на гости в Берген. В първия момент не ми направи впечатление. Прибрахме се в България, позастуди се и го изкарахме. Одеялото е тънко, много фина изработка, с втъкани по него скандинавски мотиви. Пробвах го. Уникално. Толкова тънко, а топли като дебел спален чувал за посред зима. Дори изпотява. Мирише си на вълна, но не така натрапчиво и самата материя е нежна, мека. Не бих казал, че е само от обработката на тъканта.

В Норвегия има една порода овце, която вирее само там. Почти не се среща в Швеция и другите околни държави. Видях тези овце, пръснати из многобройните ферми по фиорди, планини и прочее. Месото им не мирише като от овцата на нашите. Тук не правя класация. Просто факт. Разпитах и ми обясниха, че голяма е вероятността да е заради чистата вода и природата в Норвегия. И не само – като ги погледнеш тези овце, пръснали се из поляната, направо ти идва де се гушнеш в тях. До такава степен чистата им вълна предразполага към подобни сравнения.

Норвежците са също особени хора. Чисти по душа и някак предразположени към усамотения. Не обичат големите градове, предпочитат да си правят къщички, отдалечени една от друга. Рибарство, лов, пикник – умират си за това и могат да ги практикуват денонощно.

Влюбих се в природата и тишината на Норвегия. А ако ти, читателю, си настроен крайно, дори мога да кажа, че спокойствието там може да приеме клинични размери. И ако не си творец, странник, отшелник или природолюбител, те моля да се задоволиш само с моето описание, а не с посещение в скандинавската страна. Понеже наистина има хора, които не понасят тия измерения на добруване със собствената си психика.

Защо обяснявам?

Когато се завивам с одеялото върху мен ляга спокойствието на този далечен от България свят. То е втъкано в нишките, ведно с мотивите вътре. Също усещам и по косъмчетата вълна чисто животинското великолепие на онези кротки овчици, пасли покрай фиордите, пили прясна планинска водица. Едва ли са виждали обори и огромни хамбари, където да се въргалят в собствените си барабонки.

Легна ли си с норвежкото одеяло мигом заспивам. Сънувам много спокойни сънища, приличащи на видения; нося се някак свободно над земята и ми се иска да кажа, че в предишни си живот – още преди да съм бил хайдутин – съм бил Викинг, развъждал пощенски орли (с очите си видях стария пощенски път, който тръгва от единия край на Норвегия и стига до другия – повече от две хиляди километра, използван от Викингите).

Одеялото е нещо като килимче на времето, като „Кърпичке, кърпичке – дай да ям!”, и дори като кораба на хан Соло. Чудна работа. Тръгнало е от едно овче подстригване, минало е през ръцете – личи си – на майстор, за да се превърне в чудно норвежко одеяло, събрало в себе си магия, хармония, послание.

В Норвегия наистина се раждат млади души – такива, които не са появявали досега на земята. Ето защо те много-много не искат да живеят заедно, а гледат да са сред природата – не са я виждали досега, за първи път идват на тази земя и искат до последния си ден да й се насладят. После, след прераждането, нещата ще се променят. За разлика от китайците (и за там ще разказвам), които се движат на групи от по милиони и приличат на мравки – вместо щипчици на главата, имат клечки, с които се хранят.

В България, трябва да призная, се раждат души, които не са се класирали на първия тур директно за рая. Знаят тия нашите души какво е рай, как да се борят за него, но бързо се отчайват и сдават багажа – понеже нали там, горе, не са успели. Затова при нас има масово емиграция – сума народ тръгна да търси рая в Чужбина.

Аз останах, защото си намерих норвежко вълнено одеяло. В него има много магия и очарование. Завивам се и под него намирам топлинката, с която един ден със сигурност ще стигна и до моя рай. Като онзи, който и моята душичка е видяла, преди да се роди.

За финал искам да пожелая на всички норвежци един ден, когато душичките им заслужат да се родят в България – и това ще стане, – да донесат занаята с одеялата тук…

Чакайте, ами родопските одеяла? Да не би да го е измислила душичка, за която е нямало място да се роди сред фиордите?

Значи все пак стигнах до някаква своя теория.

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2018 г. | Флаери, листовки

2014 Страницата на Мариан Желев . WordPress .