Страницата на Мариан Желев

Няма да изброявам колко пъти съм ставал кръстник. Ако има враг на статистиката, то спокойно може да го откриете в мое лице. Статистиката е рафинерията на битието – избистря, но лишава от здравословно съдържание съставките, които ни радват. Кръщавах деца, приятели и много близки на сърцето ми хора.
Никога не съм подхождал изкуствено, защото кръщенето е свято и иска теб, като човек, душа и сърце. Мога да го напиша и като писател: Кръщенето е прегръдка на две дървета, израснали едно до друго. С преплетени клони, те заедно устояват на бурите и ветровете. Преплетените пръсти на духа даряват човек с по-голяма сила. Енергията го прави устойчив и жив. И не само – светлината за един е светлина за другия.

Кръщенето е отговорност.

Шабла. Преди няколко години. Иво поиска да го кръстя именно в родния му град. Приех го като всеки път – с желание и съсредоточение. Така постъпвам, когато с духа си трябва да гарантирам пред Бога за този човек. Обикновено мълча. Не говоря, защото друг един диалог водя, но той няма как дословно да бъде предаден.

Беше есенно време, защото почти пред всеки двор хората бяха изкарали на камари прословутия шабленски пипер. В колата сме трима – аз, Иво и брат му. Отчето е по-млад от нас, наскоро постъпил на служба. Познаваха се с Иво.
Брат му не влезе в църквата. Не обича. Така че бяхме сами. Което ми се случва за първи път. И заради това точно тази история разказвам.
Наскоро църквата бе пострадала от земетресение. Политиците вече се бяха разписали и направили своя PR с дарения.

Службата започна по всички канони. Нищо не си спомням. Не е от разсеяност или безотговорност. Ние хората си имаме собствено, персонално отражение горе в небесата. Едно към едно. Знаете, че Божиите очи виждат всичките ни помисли и тайни. Това е заради духовния ни образ горе на небето. Някои от нас успяват да видят с другите си очи себе си. По време на кръщене мога да сторя това, както да видя и образа на човека, когото кръщавам. Там диалогът е различен. Представете си, че сте сложили на печката две манджи едновременно да готвите – парата и ароматът се смесва. Случайно Господ се е нанесъл на горния етаж и помирисва общия аромат, но много добре разбира коя гозба каква е. И какво й липсва. Благословията идва под формата на ароматна подправка. Благодарение на нея двата духа на хората в нас се познават. Единият е Кръстник.

Гласът на Отчето се носи из празната църква. Появи се жена, която подаваше хавлиите. Някъде по това време намерих и духа на Иво. Много добре се знаехме с него, но като че ли този път и двамата се бяхме представили пред Небесното царство голи и боси като хлапаци. Там не ти трябва да се правиш на орденоносец, на голям разбирач на живота, а да си искрен и честен. Бога ми, има милиарди хора, които бих наредил преди мен като Светци, та си позволих да кажа, че има и много причини да не се смятам за достоен да бъда на това място. Но Иво ми е приятел и ако душата ми е църква, а там свети една свещ, бих искал да му дам огънче. Все ще намеря някоя нощ после, в която луната стои запалена за такива като мен.

Брат му ни чакаше отвън. Той не вярва в Бог. Аз никога не съм доволен, когато трябва да кажа само „да”, вярвам, защото има много за разказване. Отчето пееше, а с Иво стояхме в една църква, пострадала от земетресение. Кръщенето е вид разцепване на земната кора. Сеизмичността се измерва в големи цифри, но Бог не е статист. Всъщност ние сме отражение на неговата воля. Битка! – о, това е най-голямата битка, която може да се случи във всички човешки животи. Битка за оцеляване на духа. И тъй като имаме готово изображение в себе си на Небесното, то значи можем да го споделим. Да, не слушах Отчето, защото исках по друг един начин да кажа на Иво, че духът ми ще е винаги до него. Като дърво с клони, готови да посрещнат всяка стихия.

Така е с всички мои кръщелници. Рени и братчето, Теди, Креми, Веско, Митак… Много често наум ги изброявам. И не само. Лоша дума да се чуе, в беда ако изпаднат, трудно ли им е, ще гледам да съм наоколо. Имам предвид пред Небето, за да кажа там нещо, да гарантирам, да ги защитя. Може и странно да звучи – като напушени думи в късна доба. Това е така, защото банките откупиха думата „гарант” и когато длъжникът не се изплати, те изпращат дявола съдия изпълнител да им обере вересиите. А останалото са врели-некипели. Но смятам, че в душевната банка, наречена сърце, е останало някои и друг карат. Тъкмо с него ще гарантирам за заема на моите кръщелници, наречен живот.

Когато излязохме от църквата си купих няколко килограма Шабленски пипер. Направих една от най-хубавите лютеници. Благословена.