Страницата на Мариан Желев

06.11.2017

Розите на Джузепе

Filed under: Без категория — Jelev @ 20:24

23360982_1570169276355764_217443507_n (2)

Минаха повече от два месеца откакто Джузепе си отиде. По неговия си начин – завинаги. Станало му студено предния ден. Не искал Ренито да вика лекари. Полежал-полежал и накрая си тръгнал. По дух. Другото – живите да му мислят.

Това е онзи Джузепе, за когото ви разказвах преди време и вие се смеехте. Вярно, аз също се забавлявах и се чудех понякога на потенциала му да прави живота толкова простичък и в същото време привлекателен. Джузепе обичаше да пее, да пуши, да пие евтино българско вино и да подрязва розите пред блока.

Появиха се от нищото. Купиха апартамент на нашия етаж в блока. Ремонт, запознанство, разговори… Джузепе е италианец, Рени, партньорката му – българка. Не минаха и две седмици, когато започнаха да си устройват такива скандали, че година по-късно се наложи да сменяме керемидите на блокчето. Пушеха толкова много тютюн, който образуваше могъщ дух в къщата им и който място не можеше да си намери и излизаше по коридорите, та идваше дори до нашия апартамент. След това – Рени и Джузепе – слушаха стари италиански песни, канеха приятели, пиеха евтино българско вино и така купонясваха, че можеха да влязат в учебниците за правилно прекаран остатък от живота.

Джузепе или Пепи, както му викаше Рени, е над 60, тя – около 60. Двамата – 100 кила общо тегло. Веднъж викаха линейка. Така и не се разбра конкретно кой кого бе опухал. Но май Ренито му бе вдигнала ръка. Защото не мога да си представя Пепи агресивен – той поздравяваше всички от десет метре с неговото приветливо и леко дрезгаво по тютюнджийски „Бонджорно!“ Джузепе пазаруваше, Джузепе обикаляше по пазарите в търсене на много добро евтино вино, Джузепе понякога пушеше пред блока, когато люто, по Средиземноморски се бяха скарали с Рени. Но също така Джузепе се грижеше за розите пред гаражите.

Не помня кой ги засади – два храста от двете страни на блока. Лумнаха тия ми ти цветя, за няма и две години направо направиха розобойна. Береш китка и я носиш на жената. Тя те обича. Утре – пак. Пък Джузепе, когато му писнеше да пее италиански песни и да вдига тостове с българско вино в скъпи чаши, слизаше долу пред блока и чистеше около розите. Всъщност той чистеше и тревата, боклуците… грижеше се за уюта на живущите в нашия блок и общото благо. Истински гражданин на Европейския съюз и примерен мигрант тип – заврян зет в БГ-то.

Но искам пак да спомена неговото изключително ободряващо: „Бонджорно!“ С такъв дух го казваше, с желание да ти повдигне настроението… Дори сега го чувам – или може би ми се иска да привикам доброто настроение, защото, нали в крайна сметка с това започнах – че Джузепе вече не е между живите.

Но преди да си тръгне той много добре окастри розите, почисти тревата пред блока, изхвърли угарките от фасове, които Рени хвърляше през терасата. Каза поне сто пъти Бонджорно! И отиде да купи от готиното евтино българско вино. После го видях – за последно – да къса роза. Една-единствена. Стана му неудобно, че съм го засякъл. Защото нали уж розите са на блока, един вид домоуправителски. Но на мен ми стана кеф и също скъсах една, за моята половинка. А той – за Рени. Да я обича по италиански, да се карат по италиански, да пеят – пак по италиански.

После му станало студено. Викнаха бърза помощ. Трима души констатираха смъртта му. Няколко дена по-късно Рени ме помоли да й купя бутилка уиски, боляло я главата. След четиридесет дена пред вратата й се появи стар ухажор, когото тя отпрати. Мъчно й беше за Пепи. Отслабна. Вдетенени се. Стана мила и добра, затвори се. Но на моменти ставаше заядлива, злобна и все се чудеше с кого да се скара в или около блока. Липсваха й скандалите. На моменти.
Домъчня ми за италианските песни, които пееха, за забавата до забрава на сетивата. За живота ми стана мъчно. Рени още повече отслабна. И стана съвсем заядлива.

За разлика от розите на Джузепе. Не знам как ги бе обработвал, как се бе грижил за тях и какво им бе говорил, но двата храста от двете страни на блока периодично и последователно започнаха да дават още по-чудни цветове – едни багри, едно вдъхновение. И интересно – само по една роза цъфтеше на храста за определен период от време. Не по всички клончета само на едно. Като че ли от нея Джузепе надничаше от време на време – с по едно око от двете страни на гаражите. Пък после – мине и премине. Увехнат, па после други се появят. И всичките едни китни, големи като разцъфнат – уникално. Все имах чувството, че той, Пепи, нощно време идваше и си ги извайваше сам. Попушваше по кутия цигари, пийваше глътка готино вино и щрак! – с ножицата. Голям талант бе. Любезен.

Сега няма с кого да си казваме Бонджорно. Джузепе му стана хладно и си тръгна. С духа си. Но розите упорито продължават да цъфтят, дори през ноември – последната в цвят на не чак толкова добро червено вино, но пък с такъв великолепен обем. Такава роза само италианец може да създаде в България.

Рени и в момента си е у тях. Сутрин я усещам как гледа през шпионката. Надушвам я заради цигарата, която пуши непрестанно. Чака най-вероятно Пепи да й донесе роза. Те са долу – розите на Джузепе. Чакат своето внимание. .

1 Коментар »

  1. Великолепен in memoriam.
    Замислих се, че някои си поръчват реквием предварително – сигурно става дума за мъдрост и смиряване с бъдещото заминаване.

    Comment by илиана — 06.11.2017 @ 23:45

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2018 г. | Флаери, листовки

2017 Страницата на Мариан Желев . WordPress .