Хармонията Писано слово – рисунка
Или как „образовах“ думите си с картини
\по повод участие в XII-тата национална Конференция за насърчаване на четенето, Боровец, 27-29 юли 2023 г./
Пиша. Пиша, но откакто се помня съм заобиколен от повече художници, отколкото с братя по перо. Всичките истински, натурални и толкова талантливи, че съм ням пред изкуството им. И не зная на кое първо да благодаря: че ги познавам, че живеем в един град (Варна), че сме приятели… Нещо повече – част от тях ми довериха представянето си пред Бога. Станах им кръстник (Православни). И сега бдя – над тях, над картините им, над приятелството ни.
Разбира се през последните години ние прекарахме много вечери заедно. Децата ни израстнаха заедно. Забавлявахме се, празнувахме, чествахме… Но очите ми, когато съм в дома им, са били винаги в картините им. По стените, в ателиетата им, или на скици, които съм разглеждал. Тогава започва или да ми се мълчи, или да ми се пише (което е и символично на първото); а понякога изпадам във възторг. Просто.
Точно в такива моменти съм „посягал“ към идеята приятелите художници да станат автори на моя корица на книга. Всъщност това се случва последните три пъти. Моите книги са грижливо изобразени от изящни хора на графичния дизайн, на четката, на изкуството.
Самите те са обилно четящи и когато са ми на мен пък на гости, остават дълго време пред моята библиотеката. Разменяме, говорим, споделяме книги. Знам, че това ги зарежда така, както мен, докато съм в ателиетата им. Децата, нашите деца, са край нас. И през годините са ставали свидетели на тази комуникация. Порастваха с нашите страсти. И това им се отрази.
Нищо не си измислям, докато пиша този текст. И съм горд, че познавам Кремена Цанкова, Веселин Марков (автор на три корици на мои книги), Ирена Никова (нейна картина „участва“ в последната ми книга „Спете спокойно“), Василий Похомов, Милен Маринов, Валентина Чернева, Емил Пенчев (с когото създадохме документалния филм „Тюленово, бряг под небето“), Доника Кирова… И не само – децата им, наследили таланта на родителите си: Ирина Маркова, Деница Маринова…
Първоначално, признавам, трудно влязох в темата на предстоящата конференция за насърчаване на четенето. Слово – рисунка? – хм. Напънах се да го измисля. Ала бързо се усетих, че не бива. Не бива да го измислям. Защото просто живея в град Варна, където повечето ми приятели са художници. И ги обичам от цялото си сърце. Даже и на Господ го казах, докато кръщавах едни от тях. Толкова е просто. Техните рисунки са в моите текстове. И обратното. Благословен съм и им благодаря?
За финал едно признание. Голяма част от израстването ми като писател дължа на тези хора. Не е само заради картините им. Те са дали толкова много поводи за вдъхновение в творчеството ми, че мога пак да се обърна към Небето и да дам благословията си за тях. С надеждата да получа и тяхната. Най-вече от картините им, докато съм в ателиетата им. И се вдъхновявам. Това е хармония, която обичам.
После наистина мога да тръгна като Дон Кихот и да се боря за пропорции и съвършенство; или като Керуак, по пътя; дори да се отдам изцяло на словото. Защото съм го „видял“ в картините на приятелите си. И се чувствам облагороден и щастлив.
Мариан Цветанов Желев,
Писател, Варна
0887371953
Mail: marianjelev@abv.bg
Книги:
„Спете спокойно“ – избрани истории, 2020 г., “ На бял свят“ – сборник с разкази, 2015 г., „Жив” – роман 2010 г., “Катастрофа” – роман 2006 г., “Сбогом, България” – роман 2003 г., “Малката действителност” – роман 2000 г., “Свлачище” – 1999 г. – роман, носител на наградата “Златен Пегас” в Хасково за дебютна книга през същата година.