Страницата на Мариан Желев

Голяма черна птица, с широк размах на крилата, летеше над река, ловко провирайки се между клоните на дърветата, преплели пръсти над коритото.

Това видяхме със сина ми онзи ден сутринта (26-и юли, сряда). Тъкмо бяхме слезли от върховете на Рила. Трябваше да прекараме няколко дена там, но прогнозата бе за рязко влошаване на времето, студена вълна и дъжд. Решихме да бивакуване на поляна по-надолу. Чудесно място, където растат билки, има беседка и винаги можеш да се скриеш в гората, която опасва поляната. А и вода да си наточиш от реката.

Точно над нея мина черният щъркел. Първо Теди, синът ми, го забеляза. Сварих да се обърна и да видя това изключително създание. Вероятно ловуваше, летейки ниско над реката.

А ние бяхме в гората и планината за друго. Тишината, отмората, въздуха и… часовника. Всеки човек, който, ако иска да говори с душата си, трябва да се научи да го спира. Да спира не само минутите и часовете до работа, до кафето, което се пълни в кафеварката, до зеленото на светофара, до магазина на ъгъла, където продават хляб.

Ние спряхме часовника още когато сложихме на гърба си раниците. И тогава реката отнесе малките стрелки на часовника, а голямата изчезна със свистене, подгонена от планинския вятър, който е приятел с душите на всички хора; особено с планинарските. Всякакви остатъци от механизми се разбиха по каменистата пътека. А отпред, пред нас, вече нямаше циферблат, а маркировка, която ни упътваше към безвремието. Или по-скоро там, където времето лекува.

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Черният щъркел е мистична птица. Подобно на своя бял събрат е вестител на послания, поличби и знамения. Но е изключително потаен. Гнезди по високите дървета или на скала. Не обича шума – всъщност това е една от заплахите за неговото съществуване – безпокойството. Другото е обезлесяването и обезводняването на районите, в които вирее.

На другата сутрин времето, както бяха предвидили, се развали. Тежки облаци затиснаха поляната. Заваля. С Теди бързо събрахме багажа и сгънахме палатката. Сложихме дъждобраните и тръгнахме по разкалена пътека в гората.

Скоро излязохме на асфалтиран път, който свързваше хижа поляната с близката хижа.

- Какъв е този прахоляк пред нас? – попита ме Теди.

Погледнах. Не беше прахоляк. Слънцето беше изгряло и нагряваше асфалта. Облаците се разкъсваха и водата се връщаше отново при тях.

Стигнахме шосето за близкото село. Целта ни бе да стигнем до Самоков. А от там – до Боровец, където щеше да се проведе 12 Национална конференция за насърчаване на четенето.

Не бързахме. Стрелките на нашите ежедневни часовници отдавна бяха потънали. И точно в такива моменти, знам, става така, че времето започва да работи за теб, а не ти за времето. И няма нужда да бързаш, когато си спокоен, защото ще стигнеш там, закъдето си тръгнал, преди уречения час.

Един младеж с бус ни взе на стоп от пътя. Зареждал ресторанта в хотел горе в планината. Можел да ни смъкне до Самоков. С Теди се спогледахме. В Говедарци имаше чудесна малка семейна пицария, където приготвяха прекрасни пици с манатарки. Искахме да си направим хубав обяд.

Благодарих на момчето с буса, като преди това го разпитах за магазините в Самоков. Тъй като появяването ни на конференцията бе в последния момент, исках да взема някои дрехи.

Пиците изчезнаха от масата ни бързо – така, както могат да го направят само гладни планинари. В това време успях да попитам местните за транспорт до Самоков. Тръгвал след двайсет минути от спирка в центъра на селото. Докато чакахме любопитна баба ни заразпитва откъде сме, къде сме били, какво учи Теди. „Рила е най-хубавата планина с най-прекрасните езера“ каза тя и се качихме на автобусчето.

В Самоков успяхме да си вземем дрехи, да посетим историческия музей, да обиколим центъра и да звъннем на Нели, която бе в автобуса от София до Боровец с участници на Конференцията. Хванахме го от главното шосе.

Петнадесетина минути по-късно бяхме пред хотела.

Вечерта си спомних за черния щъркел. Той бе променил времето. Не само нашето – онова със стрелките, което ние строшихме. Промени температурата. Посоката на вятъра и дори бе направил морето студено.

Черният щъркел, подобно на духовния човек, строи гнездото си високо, обича тишината и пази семейството си. Смята се, че появата му носи знамение.

За мен поне те станаха много тези дни. И уж през цялото време за никъде не бързаш, а ти остава пак време. Дори и за раздаване. Така, както правят децата, които имат много бонбони в джоба си и ги раздават.

Мариан Желев