Страницата на Мариан Желев

31.10.2017

Будители

Filed under: От мен — Jelev @ 20:53

Будителите за мен са от онези хора, които носят горещото въгленче, за да запалят огъня. Къде са го намерили, как са го пренесли, защо го правят – питали ли сте се? В повечето случаи се казва, че това не е важно. По-скоро – що са сторили, че да събудят енергията ни и да ни дадат самочувствието, че сме българи. Българи! (умишлено се повтарям).

Добре, но много пъти, когато слушаме за Будителите, си казваме, че това е празник, че онова с въгленчето вече малцина го могат, но пък, за да им отдадем заслуженото – празнуваме. Със слово, с жест, традиционно, а някои ходят за риба или се черпят.

Викам си – що не вземат, от време на време, всички наши сънародници да бъдат будители. Не само на първи ноември, чествайки, а целогодишно. Замислих се за това тези дни, когато ми се наложи да купувам подарък по повод имен ден. Чинии, тенджери, питиета, блузи, ваучери, въдици, уреди, часовници… – консуматорската кошница е като бетоновоз – изсипваш хиляда артикула, па накрая най-много да си излееш паметна плоча на безсмислието. И това чувство не е от вчера. Винаги с удоволствие съм вземал картини, книги, билети за театър – от приятели за приятели. Направете го – приканвам. Все едно сте се хванали на хоро – със свои хора. Това събужда сетивата, одухотворява и… Буди!

По различни причини – в повечето случаи парадоксални – у нас все още се прави изкуство. И не само – изкуството ни е с остри краища и прободно острие, защото човеците, дето го точат това изкуство, са в състояние да направят всичко възможно, за да оцелее нашата действителност – с всичките й грешки, слабости и вдъхновения. Оставете настрана програмите, проектите, клишетата, които са в цвета на днешната мода. Не ми се пише за тях – ефектът ще е като да прочетете упътване за употреба на биде. В случая говоря за истинското изкуство, което ти пробожда дрехата като саморасъл розов храст. И те дърпа към себе си не от суета, а от заслужена закономерност – че точно това изкуство борави със собствените ни отражения. Най-най-истинските. Не очаквайте от подобни хора да се наредят на сергията за субсидии. Или да `фърчат като кукувиците и да се чудят по кои гнезда да снасят рожбите си, па друг да мъти дивидентите.

Тръгнах да пиша този материал с простото послание: „Дайте си парите за българско изкуство. Бъдете Будители.“ Ама се отнесох. И едни заглавия ми се въртяха в главата: „Наръчник на будителя“ и пр. Но си казах – давай по-просто. Като това, вместо да отидеш и да купиш чаши от австрийско стъкло, анцуг, бикини, скъп парфюм, вземете на приятеля/приятелката билет за театър, книга, картина, скулптора, албум, кино (българско)… все в този род на мисли. Замисляли сте се, че държавата помага на хората на изкуството, само когато са умрели – паметник, цветя, реч… Кой знае, така трябва и да бъде. Защото държавата е като трамвай – върви по определено трасе и по предварително написан график. Съгласни ли сте?

Настъпват куп празници. Много често съм го правил – сега: отново. Подарете на близките си българско изкуство. Станете будители. През цялата година – Будители! (повтарям се отново, знам). Няма да спасите България, няма да решите всички проблеми у нас, няма и да получите моментален ефект от типа на търкащите лотарийни билети… Пък може и това да е рецептата за носене на въглени с голи ръце.

Запалихте ли се?
Благодаря!

Следваща публикация »
Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2018 г. | Флаери, листовки

2017 Страницата на Мариан Желев . WordPress .