Страницата на Мариан Желев

„Вдъхнете живот на простите неща и те ще оживеят. Научете се не да гледате, а да се концентрирате и най-вече – да виждате. Когато се състезавайте опитайте се да побеждавате. Но не на всяка цена. Не забравяйте, че времето тиктака. Животът не е толкова дълъг и младостта не е вечна. Идва старостта… Но преди тя да дойде имаме време да изпеем нашата песен. Нека всеки да изпее своята песен, но се научете да свирите и в група, а не соло. И може би най-важното: постарайте се и направете всичко възможно да намерите вашия човек – човекът, с когото заедно да изтанцувате танца на вашия живот, – с който ще ви е приятно не само да танцувате, но и да се обичате. Няма нищо по-красиво от любовта. А когато сте заедно създавате бъдеще.“

Думите са на Паскал. Те вървят с видеото, което заснехме по повод „Посланието на българите“ Известно време се чудих дали има смисъл да казвам нещо, да го описвам Паскал, да редя свой текст за този човек, който толкова добре говори с действията си…

Познавам го от близо двадесет години. Не ми стигат. Па и ако по библейски живеехме по 900 години – пак щях да се оплаквам относно познанството ми с него – все ще ми се струва, че той идва от безкрайната вселена и носи едни мъдрости, които не са измерими с времето. Но ще се спра да се правя на библейски човек и ще застана от страната на приятелството. Паскал Паскалев е от Добрич, учил е в Свищов, след това се задомява във Варна. Работи като аниматор, комик и актьор. Накратко – това е. Сега можете да си пуснете вечерните новини и да се отдадете на скромен реализъм…

Силно ме впечатли организацията и реализацията на негов спектакъл в Добрич. Едва бе навършил двадесет години. Сам си нае помещение, разпродаде билети, събра публика… пълна зала. После отиде да учи край Дунава и доколкото ми е разказвал – специалността е била само повод. Останалото го е вълнувало повече – да организира театър и представления. Звучи лесно, погледнат отстрани. Но Паскал е взискателен, внимателен в детайлите, много внимателен. Иначе, да – изглежда лесно, простичко: да подчиниш публиката на таланта си, да измислиш своя образ там, за да могат всички да ти повярват, да те заобичат и не на последно място – да се забавляват… Ако искате допълнение към думите ми, проследете клипчетата в шоуто „И аз го мога“, което вървя преди известно време по телевизията.

Не се опитвайте да го убеждавате, че черното е бяло и обратното, защото идеалните стойности при него са много здраво наредени. Но ако той, Паскал Паскалев, реши да ви убеди, че черното е червено, бяло или оранжево – ще го направи. И вие с удоволствие ще го приемете. Но той няма да ви подкопае и омаскари. По-скоро ще се насладите на приятното промяна в себе, благодарение на таланта му да прави хората щастливи. И чак тогава ще си дадете сметка колко простички са човешките закони. Взискателен, много, много взискателен във всичко, което прави; непримирим откъм пошлостта в съдържанието на съвременния бит, култура, халтура и развлекателен бизнес – Паскал може да остави всички с впечатлението, че го познават отдавна, че са яли махмурлийска шкембе чорба с него, чувал с боб, че неведнъж са се забавлявали заедно. И в същото време поне дузина пъти в рамките на кратък диалог или спектакъл ще се запитате: Как го прави?

Отрезвяващо действа и внушението, с което оставате – че той черпи енергията си от свят, където има предимно добринка и прошка. „Вдъхнете живот на простичките неща“, както казва той във видеото. Другото наистина е без значение и в повечето случаи се тълкува като част от тази планета: коли, къщи, лъскави дрехи и лачени обуща, скъпи почивки и сложни професии, джакузита и скъпи уроци по йога. Човещинката е сръчността, с която добрите хора могат да прегърнат своя брат и сестра, да го смирят и да го нахранят, да го обичат и да му дадат свободата, без да се налага откриване на банкова сметка и договор със здравната каса. За останалото си имаме сърца. Паскал го владее – не само с ролка хартиено тиксо или балони. Виждал съм го във всякакви роли – всички успешно изиграни, защото са задвижвани от веруюто му за човещинката.

Мълчалив е, не контактува със стадион хора… В повечето случаи причините за това са, че или се е посветил на нов номер, или дири връзките си простите неща, а оттам – със силните страни в характера си. Друг път е с наведена глава, пътуващ в своите галактики… до момента, в който край него не се появят дечурлига. От джоба си ще изкара карти за фокус, ще поиска стар вестник за друг номер или ще подкара дълъг разговор с малките, от който те ще се почувстват големи и в същото време много, много близки с приятеля си Паскал.

Той е човек с проста теория – да бъде естествен. Най-трудно е – но го казвам за онези, които се мъчат да го правят. Простите неща идват от нас – като извор на река, като изгрев на слънце и като дъх на билки по Еньовден. За всичко останало си има набухватели, подсладители, възбудители и пр.

„Няма нищо по-красиво от любовта. А когато сте заедно – създавате бъдеще.“ Казва накрая Паскал във видеото. После си бърборим още известно време, докато не стане време да се прибира вкъщи. При своята жена.

––––

––––