Generated by All in One SEO v4.8.8, this is an llms.txt file, used by LLMs to index the site.

# Страницата на Мариан Желев

Онлайн покупка на моите книги: На бял свят, Жив, Спете спокойно

## Sitemaps

- [XML Sitemap](http://www.marianjelev.com/sitemap.xml): Contains all public & indexable URLs for this website.

## Публикации

- [Черен щъркел](http://www.marianjelev.com/2023/07/черен-щъркел/) - Голяма черна птица, с широк размах на крилата, летеше над река, ловко провирайки се между клоните на дърветата, преплели пръсти над коритото. Това видяхме със сина ми онзи ден сутринта (26-и юли, сряда). Тъкмо бяхме слезли от върховете на Рила. Трябваше да прекараме няколко дена там, но прогнозата бе за рязко влошаване на времето, студена
- [Поръчайте книгата "Спете спокойно"](http://www.marianjelev.com/2020/11/поръчайте-книгата-спете-спокойно/) - Поръчайте книгата "Спете спокойно". Напишете адрес, телефон и име на получател. Ще бъдат изпратени с
- [Хармонията Писано слово – рисунка](http://www.marianjelev.com/2023/07/хармонията-писано-слово-рисунка/) - Пиша. Пиша, но откакто се помня съм заобиколен от повече художници, отколкото с братя по перо. Всичките истински, натурални и толкова талантливи, че съм ням пред изкуството им. И не зная на кое първо да благодаря: че ги познавам, че живеем в един град (Варна), че сме приятели...
- [Съборете ме в четвъртък](http://www.marianjelev.com/2023/06/съборете-ме-в-четвъртък/) - Ако трябва да избирам кога да ме съборят, бих искала това да е в четвъртък. И ако може след пет следобед. Казват – при нас, сградите – че ако си мислиш за нещо хубаво, докато те събарят булдозерите, няма да те боли толкова. В четвъртък! Толкова хубави четвъртъци съм имала за тези години живот!
- [От къде тръгна всичко?](http://www.marianjelev.com/2020/04/от-къде-тръгна-всичко/) - Помня ученическите си години, когато беше плъзнала идеята, че ако си държиш пръста известно време в чаша с оцет, костта омеква и само при леко натискане тя се чупи. Така можеш да си вземеш болнични и да не ходиш на училище. Говореше се, че някой го е пробвал.
- [Сто кила хранителни вериги](http://www.marianjelev.com/2012/08/сто-кила-хранителни-вериги/) - Всички ще се върнат на село и даже ще се възроди традицията от старите телевизори да се правят гълъбарници. Ние ще клатим тогава глави и ще се питаме как може да сме яли отрови. Ако оцелеем дотогава, разбира се.
- [Пловдивски закуски](http://www.marianjelev.com/2020/01/пловдивски-закуски/) - Миришеше на разтопена захар, опечени яйца, а и ухаеше на топлина. Хората имаха нужда от по-дълбока вяра и обредът беше техният ключ към светлината - дори това да означаваше да се наредиш на опашката за козунак.
- [Честит празник, богаташи!](http://www.marianjelev.com/2014/05/честит-празник-богаташи/) - Честит празник на всички, които се събудиха! Или още спят и не могат да се намерят в съня си. А е време, защото това утро принадлежи на България и на българите. 24 май е рожденият ден на нашата духовност. Онези, които създадоха азбуката, другите, които я разпространиха, идните, дето я съхраниха – те позлатиха всички нас.
- [Розите на Джузепе](http://www.marianjelev.com/2017/11/розите-на-джузепе/) - ... само по една роза цъфтеше на храста за определен период от време. Не по всички клончета, само на едно. Като че ли от нея Джузепе надничаше от време на време – с по едно око от двете страни на гаражите. Пък после – мине и премине. Увехнат, па после други се появят. И всичките едни китни, големи като разцъфнат – уникално. Все имах чувството, че той, Пепи, нощно време идваше и си ги извайваше сам. Попушваше по кутия цигари, пийваше глътка готино вино и щрак! – с ножицата. Голям талант бе. Любезен.
- [Четирилистна детелина. Спорт тото. ](http://www.marianjelev.com/2019/05/четирилистна-детелина-спорт-тото/) - Съвременните светци вървят с късмета си. Ако не спечелят - не печели цял народ. Късметът е величина за карати в светената вода.
- [Ябълков пълнеж](http://www.marianjelev.com/2019/04/ябълков-пълнеж/) - Това е моето място, викам си. Наредих се на опашката за дегустацията на маслини от Каламата. Народ колкото щеш. Скрит в тълпата поотърках ябълката в джоба си. Чувствах грях, но си мислех, че можех да го изкупя. Бях в състояние.
- [Кварталното магазинче](http://www.marianjelev.com/2019/03/кварталното-магазинче/) - Кварталното магазинче Мислех да го кръстя "Късметлийското магазинче". Или "Късметлийското квартално магазинче". Ама много претрупано става. Като рафтовете му. Там можеш да намериш всичко, нищо че е по-малко като площ от стандартна гарсониера. Боб, кетчуп, пуканки, банани... даже и пакетче бахар. И има всички онези неща, които не си купил в последния момент в масовото
- [Райски ябълки](http://www.marianjelev.com/2019/03/райски-ябълки/) - Стоях известно време със слушалката в ръка и още не можех да осъзная какво се случва. И отново в нея отново прозвуча заповедното: "Отваряй!" Започнах да възприемам действителността с обостреността на сетива присъщи на току-що завърнал се с мисия от космоса пилот. Добре, в коридора на собствения ми апартамент съм, държа слушалката на домофона и е
- [Стая 204, хижа Козя стена](http://www.marianjelev.com/2018/06/стая-204-хижа-козя-стена/) - Ние често питаме децата какви искат да станат, когато пораснат. Но много рядко им признаваме, че цял живот ни се иска да запазим безгрижието на детството в себе си.
- [Възкресение](http://www.marianjelev.com/2018/04/възкресение/) - Винаги съм се впечатлявал от хора, които грешат, падат, стават, борят се, плачат, страдат, радват се, дават, раздават и се обвиняват; които търсят и пропиляват времето, за да си кажат накрая: Накъде вървя всъщност?
- [Величие. Борислав Хаджиев](http://www.marianjelev.com/2018/03/величие-борислав-хаджиев/) - Приятели са ми разказвали как една вечер на заслон Тевно езеро в Пирин Борката е смълчал с гласището си туристите. Било е поредната лятна вечер на това място, което е кръстопът не само за пътеки и маркировки, но и за народ от цяла Европа. През юли и август там можеш да "прочетеш" поне дузина
- [Ръкостискане с Иван и Таня](http://www.marianjelev.com/2018/02/ръкостискане-с-иван-и-таня/) - Нужно ми е понякога само да уловя нечия десница, за да запомня даден човек. И след това, седмици, месеци и години по-късно, с вързани очи и отново ръкостискайки се с него - да го позная. Само от едно здрависване можеш да разбереш що за човек стои пред теб: силен, огъващ се, емоционален, твърд или
- [Пътувайте с Веско](http://www.marianjelev.com/2018/02/пътувайте-с-веско/) - Слушам го и пътуваме заедно толкова години. Монтана е на другия край на България, погледнато от Варна. Но колко му е да запалиш колата и отидеш на живо да чуеш как Веско говори за земята и за родния си край.
- [Вселената на Паскал Паскалев](http://www.marianjelev.com/2018/03/вселената-на-паскал-паскалев/) - Вдъхнете живот на простичките неща", както казва той във видеото. Другото наистина е без значение и в повечето случаи се тълкува като част от тази планета: коли, къщи, лъскави дрехи и лачени обуща, скъпи почивки и сложни професии, джакузита и скъпи уроци по йога.
- [Смехът на Нели](http://www.marianjelev.com/2018/02/смехът-на-нели/) - Нямаше да сложа това заглавие за нейната история, ако не я бях чул да се смее. Нели си има своя свят, свой вътрешен мир, който, ако съдя по настроението й, той трябва да прилича на приказна градина, пресечена от цветни лехи; слънцето винаги грее, винаги е лято и някъде зад зелените листа шуми водопад. В
- [Конвенция ](http://www.marianjelev.com/2018/01/конвенция/) - Компрачикосите. Съмнително, демонично чергарско племе, което откупува или отвлича деца, за да ги превърна в... изроди. Например поставят невръстните душици с дъска на главата и стяги, за да спрат растежа им изкуствено. С годините се получават трайни и непреодолими изкривявания, които служат за... шоу по циркове, пазари и панаири. Компрачикосите продават децата скъпо и прескъпо. Такава е и историята на Гуинплен - Човекът, който се смее.
- [Доверие](http://www.marianjelev.com/2018/01/доверие/) - Жената е на около 55. Слаба, с обикновена прическа и тиха, ако я види човек сред останалите. Явно за първи път й се случваше подобна ситуация - да изпадне в състояние на слабост. А я е очаквала навярно - слабостта. Кой знае. Гадая. Тъкмо слабостта предизвиква откровение в определени моменти. Или цинизъм, в други. Жената, която се бе отпуснала на ръцете ни, очевидно искаше да си изплаче мъката. И на някого да се довери.
- [Чубрица](http://www.marianjelev.com/2017/12/чубрица/) - На Иван Ганев, хижар на Козя стена - подарено Ако бях изписал името на подправката на латински, подходът ми щеше да е в научен стил, с елементи на аналитичност. Да търся символики и да правя препратки. Но нещо не ми се връзва. Защото чубрицата за мен е магия. Бях дете, когато я открих. Ала и
- [Денят на варненските рибари](http://www.marianjelev.com/2017/11/денят-на-варненските-рибари/) - „Откакто смениха празниците, животът се обърна” С тези думи ни посрещна кака Наска от заведението до рибарското селище на острова. Кръстено е „Булит”, изписано с български букви. Още докато се отбиваме от булеварда усещаме как слънчевата, макар и студена декемврийска утрин, остава зад нас. По стария железен мост към острова и после по тесния път
- [Будители](http://www.marianjelev.com/2017/10/будители/) - Тръгнах да пиша този материал с простото послание: "Дайте си парите за българско изкуство. Бъдете Будители." Ама се отнесох. И едни заглавия ми се въртяха в главата: "Наръчник на будителя" и пр. Но си казах - давай по-просто. Като това, вместо да отидеш и да купиш чаши от австрийско стъкло, анцуг, бикини, скъп парфюм, вземете на приятеля/приятелката билет за театър, книга, картина, скулптора, албум, кино (българско)...
- [Висящите ресторанти във Варна не са от вчера](http://www.marianjelev.com/2017/07/висящите-ресторанти-във-варна-не-са-от/) - Бая народ биваше изхвърлен от вълните там, струпан на камари по масите, съвземащ се с наливна бира от пластмасови чаши, турил по един неразгорян фас в устата си и облещен гледа как дебелата лелка пърже цаца с тройно рафинирано олио. Имаше и такива, които вземаха пластмасов стол и го бучваха току до брега, да го пличкат вълните, докато пие мастика. На третата вече краката му са потънали наполовина в пясъка, след това приятелите му трябваше да го изваждат, защото той наистина се виждаше едва-едва над водата.
- [Нова държава за три часа. How Do They Do It?](http://www.marianjelev.com/2017/06/нова-държава-за-три-часа-how-do-they-do-it/) - От този момент нататък се превърнах в нещо като онези детайли, които ги пускат по Дискавърито - минават по поточната линия; щрак-щрак, щрак-щрак и готово - кеф ти нов черпак, табуретка, автобус, дамаджана... на предаването му викат How Do They Do It. Изобщо не ме кефи защото е зациклящо, но ми харесва начинът, по който там са описани нещата. Методично, последователно и с харизматичността на коментатора, който задължително притежава онази заразителна слюнчеста словоохотливост, от която ти идва да наденеш думите му на шиш кебап и да ги тикнеш в микровълновата. How Do They Do It.
- [Букви](http://www.marianjelev.com/2017/05/букви/) - Помните ли какво написах още в началото? За родителите. Силно ли ще прозвучи, ако кажа, че ако не бяха измислили пишещите машини, а директно дисплеите, аз сигурно щях да почакам идването си на бял свят? Дали имам право? Ще попитам чичо Наско. Нали е негова машината.
- [Песен за Козя стена](http://www.marianjelev.com/2017/04/песен-за-козя-стена/) - По едно време ми се стори, че и Божиите очи надничат в хижа Козя стена. Плачеха и те на "Руфинка болна легнала"... Хубаво, де, Борко Хаджиев е обикновен човек, има две деца и се бори като всички нас - с честен труд, упоритост, воля. Но като запя обикновеното му стана грамадно и смачка гръмотевиците навън като дребни змийчета, увили се около пръстите на краката му.
- [Варшава](http://www.marianjelev.com/2017/03/варшава/) - Собственикът на тази Варшава... Прощавайте, редно е да обясня, че става въпрос за един автомобил, който вече не се произвежда серийно; прилича на току-що показала се от водата подводница от Втората световна война. Всъщност от по-прецизна дизайнерска гледна точка той, автомобилът, наподобява изискано четерицилиндрово биде
- [Кучето и цветните къщички](http://www.marianjelev.com/2017/01/кучето-и-цветните-къщички/) - Кварталът ми изобилства от осъществени амбиции на смели архитекти. Има такива случаи, в които - без да преувеличавам - съсед от друг блок може да полее цветята на баба от другия, а излишната храна от втория етаж на пететажната кооперация да бъде подхвърлена на вечно скимтящото куче от първия, на по-ниската кооперация. Истинска бетонобуламачка е
- [Насърчаване на четенето – от София до Козя стена](http://www.marianjelev.com/2016/11/насърчаване-на-четенето-от-софия-до/) - ...в Тюленово. Независимо дали морето е бурно и вълните му дращят надупчените скали. Всъщност именно затова го обичам мястото – дива природа и в същото време магия и очарование.
- [Сладката цигара на рибаря   ](http://www.marianjelev.com/2016/10/сладката-цигара-на-рибаря/) - Като хлапета много често си правихме дълги преходи с колелетата. Извън града – до село, ако черешите са узрели; до близкия бостан, където дядото на един от нашите беше пазач. Ходехме и до морето. На балчишкия вълнолом или до буните край плажа. Повечето си носехме макара с корда и няколко кукички. За тежести ползвахме
- [Хеви Метъл, скъпа](http://www.marianjelev.com/2016/10/896/) - Видях го по-късно, във Варна, когато и той, а и аз бяхме рафинирали свободата си, че да става за препечените филийки, които с годините ставаха все по-препечени и върху тях се опитвахме да мажем мазното масло на новите ценности. Бачкаше в сервиз на околовръстния път. Колко пъти съм го виждал...
- [Комар за домашен любимец](http://www.marianjelev.com/2016/09/комар-за-домашен-любимец/) - Особено е приятно, след тежък и изтощителен ден, след множество разговори и няколкократно пресичани шумни булеварди, изтърпял гръмогласни съседи и два-три вечно недовършени строежа, където са обявили конкурс за най-шумно режеща машина - та след целия този зной от шумове е наистина приятно да положиш морно глава на меката възглавница, за да се насладиш на
- [Back to Skhool. Моля, заповядайте!](http://www.marianjelev.com/2016/09/back-to-skool-моля-заповядайте/) - Обичате ли кафе? Децата са богатство и силно вярваме в тяхното израстване, нали? Попитах първо за любовта към кафето и ще карам поред. Във Варна има една много интересна машина - с монети - на ъгъла на улиците "Кап. Петко Войвода" и "Котел". От онези кафемашини, при които с бутончета си набавяш необходимата напитка, количество
- [От къде идват децата?](http://www.marianjelev.com/2011/08/от-къде-идват-децата/) - Дали това ще ни помогнем да си отговорим на въпроса: А ние накъде отиваме?
- [Шах](http://www.marianjelev.com/2016/04/шах/) - На Желяз, Бехи, Гала Не знам дали има друго подобно занимание, което толкова добре да развива ума. Към усилието, което полага всеки играч, се добавя и фантазията - да си представиш партията с няколко хода напред. Тук вече се намесва и въображението. Именно затова си мисля, че ако шахът беше просто една математическа формула, щеше
- [Боб](http://www.marianjelev.com/2016/04/боб/) - Но всъщност в боба има толкова много символика – само погледнете как растението се увива, расте, цъфти и прави шушулки. Веднъж на терасата оставихме едно бобено зърно в саксия. За няколко дена то тръгна, избуя, закачи се за стената, покатери се, тръгна към климатика, оплете се там, показа се и извън терасата… и навсякъде след себе си оставяше шушулки. Тази упоритост, устойчивост, ловкост – те не са ли присъщи на добруджанеца? Към това прибавете шушулките – признак, че каквото и да правим, домът трябва да се построи, да се отгледат децата…
- [Майчица](http://www.marianjelev.com/2016/03/майчица-2/) - Безобидна, малка, тиха и в същото време носеща живот в себе си. Явно психиката й бе дръпнала клемата за зареждане на всякакви емоции, та да не се прокрадне там паника и объркване.
- [Дерби за пророци](http://www.marianjelev.com/2016/03/дерби-за-пророци/) - казах ли ви, а, казах ли ви, казах ли ви, че бомбите ще гръмнат, когато ягодите и черешите нацъфтят посред зима? Ще има още и още терористи. И още много теории.
- [Жълтото жигули](http://www.marianjelev.com/2016/02/жълтото-жигули/) - Преди много години в една далечна галактика, на която ние викахме махла (маа`ла), аз и трима другари си купихме жигули на старо. Зелено – като току-що окосена трева. Вложихме си парите от баници, бюреци и тутманици, от бачкане по строежите и раздаване на карти. Жигулито най-му мязаше да бъде претопено – държеше се
- [Приключение в Каламата](http://www.marianjelev.com/2016/02/приключение-в-каламата/) - Ето го и първото ми пътуване в чужбина. Стоях залепен на прозореца на камиона и гледах всичко да запомня. Дори прекалявах с вниманието, което отделях на подробностите. Нищо да не пропусна, да не се разсейвам. Като на всеки час сигурно си повтарях, че България е някъде другаде и в този момент не съм в
- [Идеал](http://www.marianjelev.com/2015/12/идеал/) - Ние защо нямаме национален идеал? Повтарям: Къде ни е светлината в тунела? Европейски съюз, Шенген, стъпване на Марс, спъване на корупцията, да намразим още повече циганите, да скърцаме със зъби на турците, да проклинаме руснаците и да затворим всички ресторанти на Макдоналдс, защото американците са простаци и консуматори; да залесим цяла България с фиданки, да
- [Черен петък за дървена лъжица](http://www.marianjelev.com/2015/11/черен-петък-за-дървена-лъжица/) - За да си купя дървена лъжица се наредих на опашката малко след полунощ. Беше вече петък; черен петък. Две баби чакаха за праз от снощи и почти бяха оплели чорапите на своите внуци. Праз сигурно не им трябваше. Само повод да са на опашката. Но на мен определено ми трябваше дървена лъжица. И, викам си,
- [Паяче](http://www.marianjelev.com/2015/06/паяче/) - На следващия ден паяжината бе разпрана и се мяташе. Паячето, отново напълно незаинтересовано от съдбата на своя лабиринт, си стоеше в бившия център на своята империя и допиваше остатъците от храната през сламката. Дребничко едно такова, набито, съсредоточено.
- [Когато свободата си тръгна   ](http://www.marianjelev.com/2015/02/когато-свободата-си-тръгна/) - Мрачни и тъжни бяха хората и неугледно бе ежедневието им, когато свободата прекрачи прага им. До този момент те не знаеха как да надигат глава, как да се придвижат до свое желание, дните им вървяха гладко и никога не напускаха отъпканата пътека на навиците. В началото не можаха да познаят Свободата, защото тя пристигна като
- [Марихуана](http://www.marianjelev.com/2014/03/марихуана/) - Както казваше Робърт Де Ниро в онзи филм: „Ако усетиш жегата зад ъгъла, трябва да можеш да изчезнеш за тридесет секунди”.
- [Мисис и Мистър Култура. ](http://www.marianjelev.com/2014/12/мисис-и-мистър-култура/) - Слави Бинев е шоу със запазена марка. Българската политическа промишленост го произведе. И си го патентова. Него и останалите клоуни, с които искат да ни привлекат вниманието към несъществуващия образ на българската култура, красота и значимост. Бил той човек, корав мъж, пичага... но досега е хранил само своите рибки в аквариума. И?
- [Пътните чанти на клошарите или защо си пускаме брада във Варна](http://www.marianjelev.com/2014/11/пътните-чанти-на-клошарите-или-защо-си/) - Бъдете свободни! Пресичайте на зелено и обръщайте повече внимание на хората, които си пускат брада. Това са онези, които си търсят дом, приятел и една хвърлена на боклука мечта. Не само във Варна.
- [Етиен Леви продава краставици във Варна](http://www.marianjelev.com/2014/10/750/) - Знаете ли, бих си купил домати за сто лева, ако ми ги продаде Човек. Нека е търговец, нека прилича на Етиен, ако щете и на Елвис Пресли. Но искам после душичката ми да кънти на „алелуя”, а не джобът ми на „простотия” и грешно похарчени пари.
- [Рила. Царството гъбесно *](http://www.marianjelev.com/2014/08/рила-царството-гъбесно/) - Подозирах, че природата може да ни стигне. Да ни стигне за абсолютно всичко. После се сетих за фразата „погледнете птиците небесни – те нито сеят, нито жънат и пак се хранят от ръката на Небесния Отец”. После… тръгнах по една поляна, в полите на Рила. Бял равнец, жълт кантарион; прехвърлих се на боровинките, на малините,
- [Кръщене](http://www.marianjelev.com/2014/04/кръщене/) - Беше есенно време, защото почти пред всеки двор хората бяха изкарали на камари прословутия шабленски пипер. В колата сме трима – аз, Иво и брат му. Отчето е по-млад от нас, наскоро постъпил на служба. Познаваха се с Иво. Брат му не влезе в църквата. Не обича. Така че бяхме сами. Което ми се случва за първи път. И заради това точно тази история разказвам.
- [Габриел Гарсия Маркес](http://www.marianjelev.com/2014/04/габриел-гарсия-маркес/) - В края на лятото. Току-що бяхме пристигнали във Варна. Първата квартира – на Слънчев ден, идилия. Стоим на двора, прозорците и вратите на виличката отворени. Точно поради тази причина не разбрахме кога е влязъл Маркес, кога се е настанил на фотьойла, че и кога му е останало време да се настрои като у дома
- [Колумбийска вечеря в Барселона с италианка и гроздова](http://www.marianjelev.com/2014/04/колумбийска-вечеря-в-барселона-с-итал/) - … а официалният език беше английски. Присъстващи: Кармен и майка й (родом от Колумбия), Никол – италианка, както и трима представители на родината – две сестри, една от които ми е съпруга, другата балдъзка, па накрая се пиша и аз. Общо – шест човека. В процеса на описания ще стане ясно кой какво и кой
- [Стреляй, войнико!](http://www.marianjelev.com/2014/03/стреляй-войнико/) - Ако един мъж не говори за кармата, заведете го на лекар, психиатър, невролог, сексолог или в друг оздравителен център. Направете му масаж, кинезитерапевтика и джакузи. И пак го питайте, ако не е бат Янко: има ли той какво да разкаже за казармата. Всеки, който е набивал крак на плаца в студ и пек
- [Пашалийца](http://www.marianjelev.com/2014/03/пашалийца/) - Жанвиденовата зима – бунтовна, тъжна и в същото време някак сплотена. Хората се обичаха и прегръщаха в студа, гладни и бедни. Но бяха сплотени – така е, тъгата винаги ни е помагала, когато става въпрос за топлина и отношение.
- [Шанхай–манхай ](http://www.marianjelev.com/2014/03/шанхай-манхай/) - Два часа и половина полет до Москва. После още девет до Пекин – почти половин ден във въздуха. Чувствам се добре горе в небето, сигурно заради въздушната ми зодия. Когато пилотът стабилизира самолета и лампичките за коланите изгаснат, на мен ми идва да изиграя едно право хора. Ефирен съм до степен на душевност. Кацането в
- [Табла в Истанбул](http://www.marianjelev.com/2014/03/712/) - При второто пътуване до Истанбул вече знаехме как да постъпим, за да усетим още по-добре атмосферата. Ползвахме само транспорта, останалото сами си го организирахме. Автобусът тръгваше от Пловдив, ние бяхме подготвени с разписания, тарифи, такси. Обикновено операторите предприемат едно нощно пътешествие. Пристига се в Истанбул рано сутринта. Ако хотелът е свободен – настаняват те.
- [Улица Виктор Юго](http://www.marianjelev.com/2014/03/улица-виктор-юго/) - Не е правило номер едно, когато посетя някой град, на всяка цена да хукна из улиците му. Но ако не го направя по моя си начин, значи не съм усетил мястото. А то включва буквално изгубване, за да намеря най-интересното кътче в него. И посл...е, повярвайте ми, бързо го опознавам. Така направих с Карлсруе, с
- [Ехо, Бенковски](http://www.marianjelev.com/2014/03/ехо-бенковски/) - Накрая го открихме – хижарят се бе проснал на леглото в стаичката до кухнята, завит през глава с родопски одеяло. Свирех, виках му – умрял е, викам си. И тогава той надигна глава. После стана. Пъргав за петдесетте си килограма. Най-много шейсет да са. Още неизтрезнял. Посрещна ни иначе. Сядайте, вика, на масата. Хвърли дърво в печката. Сложи една тенджера, изсипа боба, наля вода, пи една бира и пак се омагьоса.
- [Бебето на Саддам Хюсеин](http://www.marianjelev.com/2014/03/бебето-на-саддам-хюсеин/) - Първата ми кола беше Рено 5. Звучи като легендарните „Трамвай №5” и беше също толкова легендарно. Поне що се отнася до моите преживявания. На него се научих да шофирам, ползвал съм го за безброй пътешествия. Имало е случаи, когато просто съм седял в купето, а навън вали пороен дъжд – колкото да слушам барабаненето на
- [В Русия съм, в Русия съм…](http://www.marianjelev.com/2014/03/в-русия-съм-в-русия-съм/) - Отворих очи и видях, че се намирам в кола. Звучеше позната музика. Надигнах се колкото до фиксирам останалите автомобили. Бяха толкова много, че отново ми се приспа. Свих се на задната седалка и пот...ънах отново в съня. Първото ми посещение в Русия. Няма да забравя думите на Лена (Елена Звягина), че Русия не е Москва,
- [Книги на килограм](http://www.marianjelev.com/2014/03/книги-на-килограм/) - Когато прехвърлихме 89-та масово започна да се издават книги и автори, до които ни бе забранен достъпа. Наред с това се отваряха нови и нови книжарници. Изобилието от книги стана голямо, цветно и сякаш започнаха да ни го обясняват като един от бонусите на демокрацията. В същото време хората не знаеха какво да правят
- [Снаряд за забиване на палатка](http://www.marianjelev.com/2014/03/снаряд-за-забиване-на-палатка/) - Павката е един най-спокойните човеци на тази земя. Сигурен съм, че ако един ден открият живот и на други планети, той пак ще е най-спокойният човек в Космоса. Та погледна той следователя с безгрижието на човек, участвал с Господ в създаването на всяка една скала по тази земя. И вдигна рамене – един вид: около пещерняците всякакви дивотии се случват.
- [На лов за акули](http://www.marianjelev.com/2014/03/на-лов-за-акули/) - Дизеловият мотор запърпори и ние се откъснахме от брега. Зад нас в спокойното море оставаше симетрична диря, която сякаш не бързаше да се разстила. Скоро и слънцето щеше да се покаже. Мен не ме свърташе на едно място. През по-голямата част от времето стоях навън.
- [Хастарът на билките ](http://www.marianjelev.com/2014/03/хастарът-на-билките/) - Беше много смело от моя страна да си го помисля, но успях: Човек не би трябвало да боледува. Поначало той е съвършеното творение на природата – най-доброто в нея. Духът ще да е онзи, който крепи всичко и го поставя в синхрон. И ако успее да предаде целия си списък с послания на вечно гладните, жадните,
- [Буря в Тюленово](http://www.marianjelev.com/2014/03/буря-в-тюленово/) - В който и джоб да бръкна, мога да изкарам различна история за Тюленово. Като започнеш от първото посещение в кръчмата на бай Гиньо, да минеш през Ницше, Достоевски, Оруел и т.н., които четях на камъка до вълните, та да стигна до русалките, които съм ловил с вдигната лява вежда. Да не забравя и слънчевото затъмнение, когато по брега се бе наредил маса народ да зяпа как лястовичките се блъскат в скалите.
- [Pearl Jam, London](http://www.marianjelev.com/2014/03/pearl-jam-london/) - Галерията за съвременно изкуство Тейт остави дълбок спомен в мен. Можех да изкарам едно денонощие в старата фабрика, префасонирана в нещо като склад за поп-култура на брега на Темза. Гринуич, Темза, Катедрали… на излизане от Британския музей, точно в дена на концерта, все още
- [Професионалистът](http://www.marianjelev.com/2014/03/професионалистът/) - Чакъре, къде без теб в тия добри истории. Под една или друга форма ти вземаш дейно и геройско участие в тях. Ще се срещнеш и под други имена, с които си известен по широкия свят. Това го правя с цел да не се натъртва образа ти. Литературен подход, видиш ли. Преди да съм започнал онази
- [Реплики на дъсчица](http://www.marianjelev.com/2014/03/реплики-на-дъсчица/) - Пристиганията и заминаванията от жп-гарата на Пловдив са толкова емоционални, че си струва само да сляза и отново да се кача там на влака. Но за града под тепетата съм си отделил специално място, понеже и заради събитията, с които го свързвам, и заради самата атмосфера, мога да кажа, че ми е един от любимите градове.
- [Ракийката на баба Марийка](http://www.marianjelev.com/2014/03/ракийката-на-баба-марийка/) - Поне дузина джанки, череша, два ореха – големи и стари, – ябълка и вишна, както и две дюлеви дръвчета. Място за домати, чесън, джоджен, магданоз, моркови… дворът на село беше два декара. Това е цял неизследван континент за едно дете. В него то може да преоткрие полезните изкопаеми на своето детство. Изпълнявам ролята на детето. А
- [Майчица](http://www.marianjelev.com/2014/03/майчица/) - Когато му се ражда дете на мъжа, ако не се напие, той все едно не е мъж. Сигурно ви е известна тази картинка – залита, едва стои на краката си, ухилен. И като изломоти, че току-що му се е родило дете, на вас също ви омекват краката. Това си е традиция.Отрязва се като талпа
- [ Норвежко вълнено одеяло](http://www.marianjelev.com/2014/03/норвежко-вълнено-одеяло/) - Да тръгнем към Норвегия. Отдавна се каня. И колкото пъти се наканя, толкова това одеяло ми се върти из главата. Получих го като подарък, когато бяхме предната година на гости в Берген. В първия момент не ми направи впечатление. Прибрахме се в България, позастуди се и го изкарахме. Одеялото е тънко, много фина изработка, с втъкани по него скандинавски мотиви. Пробвах го. Уникално.
- [Братя Грим и Христо Ботев](http://www.marianjelev.com/2014/03/братя-грим-и-христо-ботев/) - Извадих химикалката и пробвах да пиша в тези нечовешки условия. Мастилото беше замръзнало. Пробвах да го разпиша по тефтера. В този момент лампичките в главата ми сякаш загряха.
- [Любка](http://www.marianjelev.com/2014/03/любка/) - Работата като сценичен работник в музикалния театър не се получи. Да, имах желание да акостирам в София – и то огромно, но скоро си стегнах багажа и тръгнах обратно към Добрич. Беше в края на 95-та. Нямах много възможности. С изключение на една, която бяха ми отправили наскоро, преди да замина за столицата – работа
- [ Белот с гръмотевици](http://www.marianjelev.com/2014/03/белот-с-гръмотевици/) - На хижа Рибни езера планувахме две нощувки. Съобразявахме се с метеорологичната обстановка. На втори ден щяхме да направим кратък преход до Смрадливото езеро и до обед да се приберем в хижата. Според прогнозата в сайта на планинската служба времето нямаше да е за планина – буря, гръмотевици, дъжд. Щеше да ни остане достатъчно свободно време.
- [Безпътният автобус](http://www.marianjelev.com/2014/02/безпътният-автобус/) - Вътре се возехме като престъпници, които местят от един затвор в друг, натъпкани и притиснати на тесните седалки. Вратите бяха толкова малки, че минавах настрани, за да се кача. Бръмчаха, пушеха и изобщо за предпочитане бе да е лято, че да се возим пак на Мерцедеси.
- [1 000 лева подкуп ](http://www.marianjelev.com/2014/02/1-000-лева-подкуп/) - Бързам, вземам пресечките на един дъх и на места лекичко подбутвам пешеходците с бронята на колата – по-бързичко да минат, а относно ругатните – да си ги записват и да ми ги пращат на електронната поща – има я изписана на пикапа, който карам.
- [Кой ми изяде вафлите?](http://www.marianjelev.com/2014/02/кой-ми-изяде-вафлите/) - Годината е 95-та. Времето, когато принцесата (сандвич с кайма) бе деликатес, Форд Сиера бе луксозна марка, а ние едва бяхме напъпили пълнолетие. Качвахме се от влака на влак и обикновено не знаехме накъде пътуваме. Четяхме Керуак, но българската ни философия бе нещо средно между Добруджански екзистенциализъм и балчишко-шабленски натурализъм.
- [Закуска с изгрев](http://www.marianjelev.com/2014/02/закуска-с-изгрев/) - Слизахме от Безбог. Още преди хижата дъждът ни погна. За да бъде метеорологичното меню пълно, затрещяха и гръмотевиците. А да ти гръмне в планината, все едно са взривили трафопост пред блока ти. Как да е стигнахме до хижата. Вместо да се скрием решихме директно на лифта да се качим. Така и така бяхме мокри. Бях
- [Името ми в шестнадесет часа](http://www.marianjelev.com/2014/02/името-ми-в-шестнадесет-часа/) - По този повод ми се иска в четири следобед да нямам име. Ще се опитам да се прелея в очите на някой случаен човек от улицата. Да усетя как стоят нещата при него и с какви очи той гледа на света. Със сигурност ще ми е интересно, защото, докато бърборех, ми хрумна, че няма да е лошо в нашия живот да се опитваме да направим нещо заедно. И колкото повече хора сме, колкото повече успяваме да се обединим около една идея, едно име и една цел, толкова светлината на изградените в нас светове ще озарява дните ни.
- [Шаран на годината](http://www.marianjelev.com/2013/12/шаран-на-годината/) - Дойде ли това време на годината, обичам да си навирам главата в тинята. Мириша, знам – затова често слушам и по другите, чуждестранните медии, където местните златни рибки вирея в току-що наточени води от планински езера – слушам от тях, че сме мизерни, гадни, дебели и не знам си още какви.
- [Празно място](http://www.marianjelev.com/2013/11/празно-място/) - Празно място видях в рибарската лодка, която в ранни зори се появи с празни мрежи. Избягаха златните рибки – обидени и отчаяни, защото няма на кого да изпълняват три желания. Хората в България престанаха вече да искат каквото и да е – душите им са празни.
- [Защо не ни обичат политиците?](http://www.marianjelev.com/2013/11/защо-не-ни-обичат-политиците/) - Вчера маса човеци се драха по площадите, студия и форуми. Влакове, автобуси, агитки. И никой не каза, че обича народа си.
- [(Тук трябваше да има заглавие)](http://www.marianjelev.com/2013/11/тук-трябваше-да-има-заглавие/) - Знам, че е глупаво, но днес и аз ще изкарам жълтите снимки на Будителите от архива, за да си ги сложа на масата – там, където поставяме агнето за Гергьовден и прасето за Коледа.
- [Икарус по време на демокрация](http://www.marianjelev.com/2013/10/икарус-по-време-на-демокрация/) - Не ставай сантиментален, викам си, това е все едно си спечелил от томболата и да се возиш на гаубица в археологическия музей. Хубаво, викам си, но около мен, през прозорчето, се виждаше един от най-скъпите градове за живеене в България, където пакетче тик-так струва колкото билет за кино в Сопот и също така обикновената вафла има необикновен статут, тъй като продавачката цъфти с изглед към морето.
- [Лимитът на мълчанието](http://www.marianjelev.com/2013/07/лимитът-на-мълчанието/) - Останалото го сърбаме ние. Като опашкари в социална кухня. Духаме супа, която отдавна е изстинала, защото подправките в нея са направени от изсушените некролози на нашите близки.
- [Тюленово](http://www.marianjelev.com/2013/07/тюленово/) - Брегът на Тюленово е скалист, защото там морето си точи ножовете
- [№ 148 – автобусът на Варна. ](http://www.marianjelev.com/2013/06/№-148-автобусът-на-варна/) - За тези, които познават града. За онези, които искат да научат нещо за него. НА ОТИВАНЕ: Той е от онези превозни средства, които ти идва да намразиш. Можеш да го срещнеш по почти всички булеварди и улици на Варна. От квартал „Почивка”, до „Владиславово”. Дълъг е, хармоника, но ауспухът му реве като девет македонски воеводи
- [Варненски картинки с макове](http://www.marianjelev.com/2013/05/варненски-картинки-с-макове/) - Тази картинка с макове се намира на едно оживено и по-скоро ожесточено кръстовище във Варна – „Царевец” и „Ген. Колев”, където на всеки пет минути
- [Охлюв на хоризонта. ](http://www.marianjelev.com/2013/05/охлюв-на-хоризонта/) - Вървял един охлюв през тунела. Пътят му бил труден, но той на всяка крачка си измислял причина да върви. С изправени гърди, с ококорени очи и мисъл за дома, който му се бе струпал на гърба. Вървял охлювът и си мечтаел да стигне светлината в тунела. Или просто да мине от другата страна. Защото онова,
- [Мастика, Балчик и водорасли](http://www.marianjelev.com/2013/05/мастика-балчик-и-водорасли/) - Балчик работеше за душата – бели скали, плътни нощи, в които морето разорава нивата на нощните сънища. Без изключения. И аз пишех първата си книга.
- [Дръжте ми шапката](http://www.marianjelev.com/2013/04/дръжте-ми-шапката/) - С друг писател – велик, че чак ще гръмне, ме срещна съдбата на един конкурс. Той ме дебна, дебна – въртя се около мен, вижда ме – млад, зелен, интересен, начинаещ и по едно време се приближи да се представи.
- [Сбогом, Джо!](http://www.marianjelev.com/2013/04/сбогом-джо/) - Обожаваме те, Джо. Фейсбук е пълен с твои снимки, под които сме готови да скимтим една година, защото това е единствения начин да се отървем от съмнението, че нещо лошо се случва в душите ни.
- [В Провадия със спукана гума](http://www.marianjelev.com/2013/04/в-провадия-със-спукана-гума/) - Пристигнах в полунощ, когато дори уличните лампи се прозяваха уморено. Никой нямаше по улиците. Затова продължих да карам накуцвайки със спукана гума.
- [Еднопосочен билет за Аспаруховия мост](http://www.marianjelev.com/2013/03/еднопосочен-билет-за-аспаруховия-мос/) - Поривът бе толкова силен. Г. не очакваше. В момента, в който се наведе и бе на няколко секунди от това да влезе в статистиката като поредния самоубиец, скочил от Аспаруховия мост, вятърът го блъсна в лицето
- [Добър ден, Суворово!](http://www.marianjelev.com/2013/03/добър-ден-суворово/) - Обичам този град. Обичах го и когато беше село преди години. Ще обясня. Преди това ми се иска да поздравя всички хора от Суворово. Там всеки познава всеки. Бях чужденец и се разхождах по улиците, но всеки ме поздравяваше. Дори тогава, когато гледах разсеяно настрани, човекът пред мен търсеше погледът ми и ми казваше:
- [Белослав. Какво се случи с Росица?](http://www.marianjelev.com/2013/03/белослав-какво-се-случи-с-росица/) - Минава 17.00. Дълга опашка от чакащи коли се е извила пред рампата на ферибота. Капанчетата пред паркинга са пълни с хора, прибиращи се от работа. Някой вече са преполовили пищовчетата с алкохол. Усмихват се на залязващото слънце. Или поне на мен така ми се струва.
- [На пазар за картини в Нови пазар](http://www.marianjelev.com/2013/03/на-пазар-за-картини-в-нови-пазар/) - Някъде в началото на есента стана ясно, че уредничката в галерия „Петър Персенгиев” е взела картините и ги е продала. Оказва се, че е дъщеря на художникът, чието име носи галерията. Марина Персенгиева е задържана по сигнал на бивш служител на галерията, който се усъмнил, че платната са подменени. В своя защита жената коментира, че не е откраднала картините, защото те, макар й дарени на галерията, са нейно наследство. По-късно тя е пусната под домашен арест.
- [В Добрич нещата са под контрол](http://www.marianjelev.com/2013/03/в-добрич-нещата-са-под-контрол/) - Животът е като двигателя и всичко останало под капака – впръскват те в цилиндрите и всеки според октана му бива издиган или свалян от буталата на обществото (Хареса ми как го казах. Тази приказка ще си я запиша в тефтерчето и ще я дам на внуците си да я четат. Да знаят как е живял дядо им, докато те скитат из галактиките с кораби без карбуратори).
- [Васил Левски и стеснените кръвоносни съдове](http://www.marianjelev.com/2013/02/васил-левски-и-стеснените-кръвоносни/) - Никой не иска да прилича на Левски, защото никой не иска да бъде паметник. Или музей. И никой не иска да го препикават политиците на чествания и партийни митинги. Не се виждаме и в учебниците, още по-малко на бесилото, защото Европейския съюз забранява смъртното наказание и сега няма за какво да се мре.
- [Пасаж](http://www.marianjelev.com/2013/02/пасаж/) - Дадох си сметка, че случайните срещи и изобщо случайността, е буферът между човек и духовното, в което се завихря смесицата между желания и ситуации. Те определят живота ни. И ако не бях станал свидетел на тези картини, сега нямаше да има какво да разкажа.
- [Тримата писатели и златната новина](http://www.marianjelev.com/2013/01/тримата-писатели-и-златната-новина/) - А иначе писателите бяха същества, които могат да се борят срещу най-най-големите новини, да ги побеждават с един замах на острия си ум и след това с трофеите на жертвата си да нахранят цяло население - поколения наред. Освен това те имаха способността да достигат онези новини, съобщения и обобщения, до които малцина даже сънуват. И когато все пак на върховете на своето вдъхновение уловят и подчинят новината на словото си, стават чудеса и народът го усеща по усмивките на лицата си и по спокойствието на душата, както и по укротените лъчи на слънцето в шепите на малко дете.
- [Страшна работа](http://www.marianjelev.com/2013/01/страшна-работа/) - Отваря се вратата. Лично чорбаджията на човешкия ресурс. Млад. Даже много. Да му стане неудобно на човек. Но и Гагарин летя в космоса млад и напорист.
- [Годината според мен](http://www.marianjelev.com/2012/12/годината-според-мен/) - Като ги прочетете ще разберете, че те касаят само и единствено мен. Ето защо предупреждавам, че дори да ги пропуснете, няма да изтървете много. Но пък ви съветвам да седнете и сами да опишете вашите важни събития от изтеклата година.
- [Добър човек](http://www.marianjelev.com/2012/12/420/) - Добър човек Венко Венко е Казанджия. Не продава казани, но прави щастливи онази представителна извадка от населението на България, която обича гнилата ферментация и добре дестилираната емоция. Лично се запалих по изваряването на ракия, благодарение на... алхимията. Честно. Има една книга - "Алхимията като феномен на средновековната култура" от Рабинович. Даже тя ме вдъхнови да
- [По път за вкъщи](http://www.marianjelev.com/2012/12/по-път-за-вкъщи/) - По това време давах кръв. Събирах доброволци също. Заради Кръстев. Предстоеше му операция. После продължително лечение. Бе започнал да слабее. И все така не му се говореше. От време на време чувах познатия му глас и за миг си мислех, че енергията му се е завърнала. Това ставаше, когато се налагаше да организира хора за довършване работата по църквата.
- [Кръв за даряване](http://www.marianjelev.com/2012/11/кръв-за-даряване/) - ...даряването на кръв е начинът, по който можем да си оправим положението. Точно така, прочетете още веднъж изречението. Но преди да заголим вена, първо ще трябва да потърсим кръвната връзка помежду си. Ако не друго, то именно кръвта е тази, която ни обединява. Много често на някои от нас тя липсва. Преливането й под формата на приятелска помощ е също начин да направим живота си по-лесен.
- [Лудостта на кукувиците](http://www.marianjelev.com/2012/10/лудостта-на-кукувиците/) - Някои му викат интелектуална собственост. Да платиш на едни хора да снасят яйцата си в твоя офис. И заедно да отглеждате пиленцата на успеха. Разбира се от чисто европейска гледна точка е нормално една фирма, предприятие или институция с пари да предлага условия за мътене на прогресивен материал, който да бележи напредъка на икономика, култура и прочее гнезда.
- [Детелина](http://www.marianjelev.com/2012/09/детелина/) - Тялото на човека е като пътна мрежа. Симптомите на една болест са елементи, движещи се превишена скорост. Създават хаос и объркват нормалния ритъм на органите. Заболяването се прикача към слабите места в организма. Там то гради своята крепост и не позволява на животворната енергия да си върши работата. Тя се натрупва пред изградените стени, пращайки в същото време тревожни сигнали до мозъка.
- [Сбогом, „Ну, погоди!”](http://www.marianjelev.com/2012/08/сбогом-„ну-погоди/) - за разлика от „Том и Джери”, където от време на време котаракът млатеше мишока и го правеше на пихтия, побеждаваше го в схватките и се спукваше от смях – за разлика от него, Вълчо, колкото и да плашеше заека, никога не му причини зло, не го стъпка, наплю, размаза на екрана. Всяваше страх, но не изпълни и една своя закана докрай. Цензура!? Изобщо не съм се интересувал от нея. Но оцених жеста ти едва като възрастен. И ако сега съм сядал да гледам анимацията, го правих именно заради теб. Твоя непукизъм ме втрещяваше, но с хлапетата от училище и от блока теб имитирахме, а не заекът, който си стоеше като политплакат на екрана. Вярваш ли ми?
- [Шах, Лятно кино и обир на влак](http://www.marianjelev.com/2012/07/шах-лятно-кино-и-обир-на-влак/) - Преди около петнадесетина година сбъднах детската си мечта да се разхождам из нощния Пловдив. Преди двадесет минути, узряла и напъпила, се сбъдна една друга детска моя мечта, расла в задното дворче на моето детство – да карам колело вечер във Варна. И не знам откъде ми хрумна идеята, че в такава петъчнотринадесета лятна нощ,
- [Ски писта в Сребърна. Да си пуснем чалга](http://www.marianjelev.com/2012/07/ски-писта-в-сребърна-да-си-пуснем-чалга/) - След подобна новина на човек му е нужен апарат за изкуствено дишане. Обаче някои хора не се нуждаят от допълнителна доза кислород; на тях им стига пиратско дискче с чалга и им гледайте сеира. Да караме поред. Онзи ден като слизах от колата видях този изхвърлен диска на земята. В снимката – личи си
- [Сряда е. Дъжд вали.](http://www.marianjelev.com/2012/07/сряда-е-вали-дъжд/) - Не е понеделник. Нито петък, когато всички пускат коментари колко им се почива или колко отегчително е да започнеш нова седмица от живота си. После на някой му хрумва гениалната идея да публикува потни халби в ефира и да чака някой да го покани на тиквени семки. Все един такъв натикан в оправдания живот водим.
- [Пътят към екологията е постлан с добри намерения](http://www.marianjelev.com/2012/07/пътят-към-екологията-е-постлан-с-добри/) - Дървета не трябва да се секат, могат само да се кастрят. Така и вие, мили мои, протестиращи за правата на природата, можете да бъдете сигурни, че никога няма да бъдете изкоренени, но редовно ще бъдете поливани, за да има какво да се кастри. Нали се сещате, че онези, които създават законите, виждат вашата борба, гняв, протест, ожесточение и тайничко ги поливат, за да знаят как да стават по-силни...
- [Празникът на свободата](http://www.marianjelev.com/2012/05/празникът-на-свободата/) - Казват, че казаната дума била хвърлен камък. В такъв случай отдавна трябва да са ме затрупали. Изговорил съм толкова много думи, че няма къде да ги поместя. А има още за казване.
- [Бедствието продава](http://www.marianjelev.com/2012/05/бедствието-продава/) - Часът е 3.30 сутринта. Телефонът ми звъни. Скачам и се ослушвам. Очаквам да чуя вой на сирена. Пожар! Не е пожар. Роднините ми от София звънят на пожар. Притеснени, те искат да ни чуят как сме. Земетресението така ги е разтресло, че няколко нощи подред няма да могат да спят нормално. Във Варна всичко е спокойно.
- [Пуши ми се](http://www.marianjelev.com/2012/05/пуши-ми-се/) - „Ако ти дадат разчертана хартия – пиши накриво” Не си спомням от кого е този цитат. Ядосан съм. Гневен съм. Идва ми да отида пред Община Варна и с полицая от охраната да изпуша една цигара. После да си загася фаса в някоя градинка и да се усмихна на камерите по кръстовищата с превишена
- [Добре дошъл, господин Миямото](http://www.marianjelev.com/2012/05/добре-дошъл-господин-миямото/) - След това молим всички комшии да не хвърлят фасове, обелки от картофи и най-вече кокали през терасите. Хич не се надявайте, че куче или котка ще нахраните. Те отдавна заобикалят вход “Б” на блок 149. Децата на Петрови, Иванови и Бързакови бяха изгорили мустаците и опърлили козината им...
- [Ще изчистим България!!!](http://www.marianjelev.com/2012/05/ще-изчистим-българия/) - Продължих. Навред властваше чистотата. Дори листата на дърветата изглеждаха по-зелени от вчера. Котките и те – обхванати от общата мания, продължаваха да ближат лапи. Толкова бе чисто, че чак заслепяваше. Сложих си тъмните очила.
- [През Окото на Рила](http://www.marianjelev.com/2012/04/през-окото-на-рила/) - Вървях, пъхнал палци в презрамките на раницата. Намерих си ход, който да поддържам. Дишането ми се уравновеси, мускулите на краката ритмично изпълняваха команди, а мъглата... тя сякаш ми правеше път – леко се отваряше пред мен, а след това веднага изпълваше пространството, което размествах. Виждах единствено върховете на обувките си и част от маркировката. Само по напрежението в краката усещах дали се изкачвам.
- [Джеймс от Слатина](http://www.marianjelev.com/2012/04/джеймс-от-слатина/) - - Кажи ми, Джеймс – обърна се към него Борислава, докато чакаха на опашка за получаване на шофьорска книжка, – с какво точно те плени България? Знам, че си живял на много места. Пътувал си, бил си сред какви ли не хора. Но защо точно България? Отговорът на Джеймс не закъсня. - Тук имам история.
- [До Еди Ведър](http://www.marianjelev.com/2012/03/до-еди-ведър/) - Еди, спомням си как веднъж пътувах до едно село в сърцето на моя роден край, Добруджа. Карах стара кола, пътят бе в окаяно състояние. Слушах Pearl Jam, наоколо се редуваха гора, полета, села. Беше пролет, бях отворил прозорците и едната ми ръка бе бръкнала в свободата. Не си спомням името на баладата, която си пуснах, но толкова потънах в нея, сякаш се возех на летателно средство, водещо хората до най-хубавите им усещания. Бях богат, Еди – и светът бе малък, като кибритена кутия. Можех да си запаля огън и да се стопля.
- [Отворено писмо до съвършенството](http://www.marianjelev.com/2012/03/отворено-писмо-до-съвършенството/) - В състояние съм на прилична лудост; намирам се на ръба на емоциите си – след тях не зная какво следва. Това да ставаш баща е изпитание, дарено от Бога; за да проверим докъде сме в състояние да стигнем в стремежа си да създаваме емоции. Естествено не се щадя.
- [Обещания на кушия](http://www.marianjelev.com/2012/03/обещания-на-кушия/) - Разбира се, че ще останеш разочарован – стотици пъти. Ала и тук поемам отговорност с обещанието, че ако сто пъти се изправиш, духът ти ще се облажи с грамадни висини. Такава е нашата съдба – от пепелта да възкръсваме и с пот на челото да записваме името си в историята.
- [Юмруците – форма на страха](http://www.marianjelev.com/2012/02/юмруците-форма-на-страха/) - Научихме се да говорим така от страх – първо, че иначе няма да приличаме на останалите, и второ: че така си намираме оправдание за бездействието. Общо взето филмът „днес убиха млад човек след побой” сякаш сме го гледали. Но пристрастени по българските сериали, ние дори не се впечатляваме от събитието. Разбирате ли, това е още един повод да си кажем, че само у нас се случват такива неща. И минаваме към следващата гара по маршрута на живота. С еднопосочен билет.
- [Сънят с Левски](http://www.marianjelev.com/2012/02/сънят-с-левски/) - Намирахме се в коридор. Стоях срещу него с наведена глава. Знаех, че ме гледа но не можех да вдигна очи, а исках. Опитах все пак, но сърцето ми започна лудо да бие. А той целият грееше. Излъчваше ярка светлина. Колкото повече приближавах поглед към неговия, толкова тази светлина се увеличаваше. Тя идваше от
- [WWW. Свободни ли сме?](http://www.marianjelev.com/2012/02/www-свободни-ли-сме/) - Поведението на хората от ACTA не е случайно. Не може още на изхода на 2011 година, когато личност стана протестиращият, да излезеш и да кажеш: Ограничавам! Много е наивно, даже детинско. Няма да го направиш, ако в действително не ти е хрумнало нещо друго предвид. А именно
- [Легендата за Тюленово](http://www.marianjelev.com/2012/02/легендата-за-тюленово/) - В първия момент, като стъпих на Тюленова земя, имах чувството, че съм се прибрал в дома си, само дето някой бе разместил мебелите. Или по-скоро им бе сменил тапицерията. Брегът беше неузнаваем. Скалите бяха като току-що реализиран проект на Явашев – опаковани с лед. А скалният мост?
- [Разговор с времето](http://www.marianjelev.com/2012/02/разговор-с-лошото-време/) - Сезонът пристигна с гръм и трясък. Не по онзи приказен начин, с димящото коминче на къщата и пързалките за децата. Оставям настрана бояджийски настроените институции, които се опитват да регулират страха на хората с оранжев, червен и други цветове. По-скоро зимата се настани не по право, а с характера на отмъщение.
- [ВРЕДАТА ОТ РЕКЛАМИТЕ ЗА ДЕЦА](http://www.marianjelev.com/2012/02/вредата-от-рекламите-за-деца/) - За разлика от нашата сладкарница, където продаваха марципани, нагарчащи Морени и бонбони „Карамел-му”, които се отлепяха от зъбите ми заедно с пломбите.
- [Брегът на Варна](http://www.marianjelev.com/2012/02/брегът-на-варна/) - После видях ледът върху камъните. Преди, когато този лед е бил морска вода и е заливал плажното веселие на отминалото лято, по някакъв начин е отнесъл със себе си детска глъч, щастливо безгрижие и много обещания животът да се промени за хубаво. В този момент всичко това служеше за завивка на камъните по вълнолома – смразено, вкопчено и навярно с послание за търпение.
- [Светецът от Лехчево](http://www.marianjelev.com/2012/01/светецът-от-лехчево/) - Някъде към полунощ, когато никой не даваше признаци на умора, Богдан бе излязъл навън да подиша чист студен въздух. Бе обърнал за кратко лице към небето. После насочи внимание към механата и се заслуша в приглушените звуци, идващи от там. „Трябва да я разширя” – рече си той и тръгна да влиза на топло.
- [История с папагали](http://www.marianjelev.com/2012/01/история-с-папагали/) - Папагалите имат нужда да поддържат човката си здрава. Винаги трябва да имат играчки, които да унищожават и всеки ден да дъвчат дърво за да поддържат големите си човки. Много хора се оплакват от невъзможното крещене и ариите им. Винаги трябва да имате в предвид, че дори да подрежете добре крилата му, то папагалът може би отново ще може да литне, така че ако излизате навън с него трябва да е винаги под ваш контрол.
- [Нова зора](http://www.marianjelev.com/2012/01/нова-зора/) - Задоволените хора нямат нужда от молитви. Нито от Господ, който да им помага. Въображението се превръща в комедия, а мечтите – в клиничен термин. Когато човек има всичко, сам себе си обожествява и издига в култ собствената си личност. На Нова зора живееха милиарди богове и Камен, със своята обикновена човешка природа, нямаше място сред тях.
- [Синът на Дядо Коледа](http://www.marianjelev.com/2011/12/синът-на-дядо-коледа/) - Намерих го паднал пред вратата на входа. Шапката му бе килната на една страна. Червеният му костюм бе разкопчан; личеше си, че е правил опит да си събуе и ботушите. И дрямката го е налегнала преди това. Изкуствената му брада се бе завъртяла настрани и сега отдолу се виждаше оголеното лице на млад мъж.Чувалът му стоеше захвърлен. Беше празен и отвън носеше логото на известен супермаркет.
- [С Линкълн през иглени уши](http://www.marianjelev.com/2011/12/с-линкълн-през-иглени-уши/) - Децата въздишат след хриповете на родителите си, дето мечтаят за невъзможна скъпотия, коли и блага като за ада. Далй са подарък, "спечелени" или загубени от друг - какво значение има, когато през едни иглени уши минава едно-единствено нещо - поглед към рая.
- [Прегръдка за блудния син](http://www.marianjelev.com/2011/09/прегръдка-за-блудния-син/) - За да имаме добро бъдеще, трябва да намерим пътя до щастливото си минало. Много пъти съм се отчайвал от настоящето, но то не дава отговори на наболели въпроси. Не знам дали в политиката е решението. По-скоро във всеки от нас. Трябва да решим, когато заминаваме дали ще има кой да ни прегърне, когато се върнем. И дали, ако останем, ще има кого да прегръщаме.
- [Есенна кореспонденция](http://www.marianjelev.com/2011/09/есенна-кореспонденция/) - Прогнозите са добри – лятото като че ли е подкупило септември, за да може то да властва още известно време. Слънцето всеки ден се кипри на небето като суетна жена, която обича да се оглежда в лъщящите по плажа тела. Ще се намери и куче, изпросило си сянка, тръшнало се като преди умиране. Има и
- [ПОМОЩ! Свободен съм](http://www.marianjelev.com/2011/07/помощ-свободен-съм/) - Отнемете му правото на достъп до социалните мрежи и изобщо компютъра. Поне за няколко дни. Обяснете му с непреклонна наивност, че все някой приятел е останал наоколо и ако случайно се отбие до кварталното капанче със сигурност ще може да завърже разговор. През това време поне му осигурете достъп до някой стар флипер, за да
- [На честотите на Ф. М. Достоевски](http://www.marianjelev.com/2011/06/на-честотите-на-ф-м-достоевски/) - Направих тази снимка точно преди три години в къщата-музей на писателя. Всъщност със стъпването си в Петербург знаех накъде първо ще се запътя. Интересно, но по мои спомени трябваше да имам снимки от всички стаи, както и от коридора, където още стоят палтото, бастуна и цилиндъра на Достоевски. Явно картините, запечатали се в ума ми,
- [Дядото с колелото](http://www.marianjelev.com/2011/06/дядото-с-колелото/) - - ... така е. И с годините ще става все по-зле – бяха последните думи на доктора. Каза ги, без да е сигурен дали ще успее да смекчи песимистичната картина пред Кръстьо: пенсионер, редовен клиент на аптеките, носител на дископатия, обичаен проблем с простатата, високо кръвно, обаждания на жлъчката, диоптрите се увеличаваха, шипове в
- [На път към моето поколение](http://www.marianjelev.com/2011/06/на-път-към-моето-поколение/) - Какво би станало, ако ме запитат: С какво се отличава твоето поколение (74)? От раз не бих могъл да дам задоволителен отговор. Но бих предпочел не друг, а аз да си задам този въпрос. Тогава всичко ще е различно. Заради онова, което ме обвързва с връстниците ми; заради един особен вид оптимизъм, който винаги ми
- [Раят и дядо Никола](http://www.marianjelev.com/2011/04/раят-и-дядо-никола/) - Една сутрин дядо Никола отвори очи, надигна се от леглото, погледна през прозореца и видя рая. Имаше полянка с алеи, очертани с чемшир. Много цветя и много дървета – с плод по клоните. Дядо Никола не бе усетил кога е излязъл от селската си къща, кога е тръгнал из рая и кога се
- [Североизток-югозапад](http://www.marianjelev.com/2011/03/североизток-югозапад/) - Не го притесняваше малката стая. Изобщо не обръщаше внимание на дима, който се напластяваше само от една цигара в нея. Забравяше да проветрява. Дори отвикна да произнася собственото си име. Наемът, грижите за прехраната, обявите във вестника... Докъде може да стигне човек, ако знае за съществуването на любовта. Тя го наричаше Милан. И той от
- [Българин - фоторобот](http://www.marianjelev.com/2011/03/българин-фоторобот/) - Ако забележете лицето не правете нищо, дръжте се естествено, поканете го на кафе. Използвайте разсеяността му, за да се вгледате добре в чертите му и спокойно ще можете да си отговорите на въпроса: Господ българин ли е?
- [Молитва в кладенеца](http://www.marianjelev.com/2011/03/молитва-в-кладенеца/) - Поставиха и последния пръстен, когато земята поддаде.
- [Последен дъх](http://www.marianjelev.com/2011/03/последен-дъх/) - Някой би казал, че селото се намира накрай света. И щеше да бъде прав. До него не ходеше автобус; нямаше магазин, дори кметство липсваше – то бе излишно. Какво толкова има да се управляват десетина души, повечето от които прехвърлили седемдесетте.
- [Преди много години](http://www.marianjelev.com/2011/03/преди-много-години/) - Когато се съвзеха след ударната вълна, чуха сигнала за отстъпление. Окопът бе почти заринат с пръст и части от греди. Изпод тях обаче се чу сподавен вик. Обърнали вече гръб на укреплението част от войниците се спряха. Спогледаха се и преброиха колко души са. Един от техния взвод липсваше.

## Страници

- [Спете спокойно](http://www.marianjelev.com/поръчайте-книгата/) - „Спете спокойно“ – подбрани истории. Автор Мариан Желев Дата на издаване – ноември 2020 г. Цена на брой книга: 12.00 лв. с ДДС Как можете да закупите книгата чрез сайта: 1. Можете да преведете сумата за съответния брой книги, който желаете. Посочете вашия адрес, име и телефонен номер на изписания по-долу e-mail. Може да го направите и по телефона, чрез
- [На бял свят](http://www.marianjelev.com/на-бял-свят/) - "На бял свят" - сборник с разкази. Автор Мариан Желев Излязла от печат - май месец 2015 г. Цена на брой книга: 12.00 лв. с ДДС Как можете да закупите книгата чрез сайта: Вариант Първи: Преведете сумата за съответния брой книги, който желаете. Посочете вашия адрес, име и телефонен номер на изписания по-долу e-mail. Банкова сметка
- [Роман "ЖИВ"](http://www.marianjelev.com/роман-жив/) - "Жив" - роман. Автор Мариан Желев Излязла от печат - 2010 г. Цена на брой книга: 9.00 лв. с ДДС Можете да поръчате книгата като преведете сумата на: Банкова сметка на името на: Мариан Цветанов Желев Име на банката: Уникредит Булбанк Адрес: Варна, бул. "Осми Приморски полк" 112, П.К.9002 BIC код: UNCRBGSF IBAN сметка: BG54 UNCR 7000 15221751 87 Основание: "Жив"

## Категории

- [Без категория](http://www.marianjelev.com/category/без-категория/)
- [От мен](http://www.marianjelev.com/category/от-мен/)
- [Разкази](http://www.marianjelev.com/category/разкази/)
- [Добър човек](http://www.marianjelev.com/category/добър-човек/)
- [Проект: Какво се случва в България](http://www.marianjelev.com/category/проект-какво-се-случва-в-българия/)
- [Добри истории](http://www.marianjelev.com/category/добри-истории/)
- [Варненски хроники](http://www.marianjelev.com/category/варненски-хроники/)
- [Посланието на Българите](http://www.marianjelev.com/category/послание/)