Страницата на Мариан Желев

28.04.2020

От къде тръгна всичко?

Filed under: Без категория — Jelev @ 19:43
Карагьоз
 
Разбира се, че от карагьоза.
Няколко пъти съм се питал дали с чернокопа са роднини. И дали са от село Чернооково. Може. Но една жена ме научи да го приготвям правилно. Понеже карагьозът има едни дребни костици, които правят рибата не толкова желана за консумация. За сметка на това месото й е крехко и полепва по небцето в търсене на охотно възклицание. Та жената ми вика: Направи няколко напречни сряза така, както с ножа режеш наденица, за да се опече добре. Така горещината прониква в рибата и стопява костите. Е, тогава небцето наистина сияе.
 
Помня ученическите си години, когато беше плъзнала идеята, че ако си държиш пръста известно време в чаша с оцет, костта омеква и само при леко натискане тя се чупи. Така можеш да си вземеш болнични и да не ходиш на училище. Говореше се, че някой го е пробвал. От съседния клас. Така и не разбрахме името му, но „героят“ го е направил. Имаше и други „тънкости“ за бягство от системата. Нарочно осветявахме очите си в практика по заваряване в механото. После – очите ти сълзят, но пък сестрата в училище ти дава три дена болнични и ти си извън системата.
 
Малко по-късно в казармата се нагледах и преживях множество подобни осакатявания с цел – СВОБОДА! Например, ако изядеш пакетче краве масло на гладно – веднага ти се възпалява апендицита, режат те и ето ти шест месеца отпуск.
 
Веднага заявявам – не правете това, защото едно е да чуеш нещо, друго – да го направиш. Свободата може да се постигне по много други начини. Освен очи, апендицити, кости, си имаме и воля. Кой може да я счупи? – освен ние самите. Иначе тя дава възможностите. 
 
Но да се върнем към чашата с оцет. Благодарение на сегашното си положение всички сме затворени вкъщи – като в стъкленица със спирт. Алкохолът, който се изпива в този момент, може да се цитира с индустриални цифри. Благодарение на него сигурно се справяме с паниката, но и омекваме. За да може на другия ден, когато ни разрешат да бъдем свободни, уж, лесно да ни пречупят. И от костите ни да са станали едни хрупкави кокалчета, които системата може лесно да строши. Даже да изпита наслада от това. Защото ще си плащаме, ще връщаме взетите дългове и отново ще нарамим като многогърби камили системата, която в този момент страда. В противен случай просто ще ни изрежат като ненужен орган, натрупал твърде много токсини. 
 
Дали не сме виновни, че сме се хванали така лесно на въдицата? По-добра кола, повече екстри, продукти… Не го правим, защото така ще станем по-свободни. Напротив – по-скоро за да оправдаем къртовския си труд за нечия друга паничка и след него да отидем на почивка на екзотичен остров, където, със строшени кости, да се влачим към поредния коктейл, който ще ни направи още по-уязвими. А после – пак в мазнината.
Свободата всъщност е измама, която теглим на кредит, за оправдаем опитите да се будим задоволени. Свободата е кръст, на който жертваме дните си, за да усетим истината – нещо повече от нарязана напречно наденица.
 
Карагьозът не е виновен. Популацията на риба и животински видове в момента кипи. Докато ние сме затворени. И тия животни и растения сигурно се радват, че нас ни няма и не употребяваме автомобилите си, не замърсяваме, не блудстваме със смирението си. Те не ни мразят. Ние сме се отчуждили от тях като сме се превърнали в консуматори, отдалечили се от естествена си среда, в която можем да растем заедно. 
 
Какво друго ли? – ще ни пуснат. Утре или скоро. Натрошени и нарязани като риби с тънки кости, които искат да плуват в глобалната икономика, за да ни сложат накрая на жаравата. Ще се печем и ще се чудим с коя от книгите, авторите на които преди ни правеха свободни, да си подсилим барбекюто, на което да си опечем сланините.
 
В такъв момент ми се иска да се върна на село, когато ходехме до старата чешма, където юрдечките (по добруджански, иначе – патици) снасяха където им падне по поляната до водата. Търсехме яйцата им, за да ги занесем при баба, за да ги опържи на стария почернял железен тиган. За да пораснем и да са ни здрави костите. Така казваше баба.
Какво ли не е готов да направи за свободата си човек.  Наслаждавайте се, ако я откриете – със сетивата си. И след това – ако са ви останали здрави кости. 
Откъде тръгна всичко…
Следваща публикация »
Танграм рекламна агенция, печатница | Календари за 2019 г. | Флаери, листовки

2020 Страницата на Мариан Желев . WordPress . Wordpress themes