Страницата на Мариан Желев

/Варненски хроники/

Заглавието на хрониката спечели награда за „чело” в Чудеград – едно неизмислено още населено място в България. Естествено всичко е подход и ако си мислите, че ще намерим Леви при краставиците, по-добре напуснете Чудеград и се върнете във вашето населено място.

Хайде сега да подходим сериозно. Като за хроники.

Пазар „Чаталджа” във Варна има славата на скъпичко място. Доматите и пипера са в друг карат, за разлика от останалите пазари из Морската столица. На сергия № 36 обаче има един човечец, който наистина ми напомня на Етиен Леви – мустак, маниер, апломб, че и артистичност. Стоката му не е по-евтина или по-различна от останалите. Но този човек продава с мерака на вълшебник, който иска да убеди публиката, че неговият фокус е магия. Ей така, омайва те. Ама не с меркантилен пишик – просто от душа.

– Да, разбира се, доматки – веднага, слагам. А салатки, пресни. Има и свежо магданозче – желаете ли?

Знаете ли, бих си купил домати за сто лева, ако ми ги продаде Човек. Нека е търговец, нека прилича на Етиен, ако щете и на Елвис Пресли. Но искам после душичката ми да кънти на „алелуя”, а не джобът ми на „простотия” и грешно похарчени пари. Да се радвам като еколог пред свежа ряпа; или като рибар на шаран с натурални люспи. Защото – … как да го обясня: Не само любовта минава през стомаха. В това число и целият ни живот. И ако продавач/ка с изтъняло виждане за любезност ни пробута картофи, наплюти с колорадско високомерие, ние ще посетим санитарния възел. Съвсем естествено.

Години наблюдавам моя човек от сергия № 36 на пазар „Чаталджа” във Варна. Мине-не мине време и затваря кепенци; не се натиска за търговия. Кара евтин форд, носи стари дънки. Ръцете му са груби – земеделец. И, ей, Бога ми, прилича на Етиен Леви, въпреки всичко – мустак, коса/опашка, говор. Въртя се, въртя се на пазара и все при него отивам. Не при гримираната мърморана, не при киселия с брадата или при „пердашещата през ръцете, ако искаш сам да си избираш стоката”. № 36 продава скъпо, но с кеф. И си купувам. И аз – с кеф.

Изобщо не гледам. На негова отговорност. И за мое удоволствие. Защото след това чувам манна небесната му любезност. И ми е сладко. Сладко ми е, хора! Когато си режа домата или свежото магданозче – изпод дъсчица прозира отношението на Човека към скромния потребител, който търси витамини в отношенията.

Простичко е, знам – съвсем обикновен пазар. И аз си правя майтап с името на Леви. Привличам публика със заглавието. Но ми се ще по-често някак си с творческа измама да се докосваме до нещо истинско. Върви. Не искам това да остава незабелязано. Сигурен съм, че много хора са пазарили от № 36 (ако искате така ще продължавам да го наричам) и са си тръгвали с особено чувство на гордост, че са си избрали точно тези големи червени сочни и сладки домати. И ако не ти го каже № 36 никога няма да ви се отвори сърцето. А оттам и метаболизмът. После не ми говорете за нарушения в храносмилателния тракт. Ето още едно доказателство да си купувате храна от артистични, любезни и обаятелни люде. Без значение дали приличат на Етиен Леви или Майкъл Джексън.

Записах тази хроника с пожелание да хвърляте едно око над, под, върху и навсякъде около вас. За да сте сигурни, че се случват хубави неща. Било във Варна, Чудеград или прочее. И, не, това не е лъжа или художествена измислица. Отидете на пазар „Чаталджа” във Варна, сергия № 36. А и вие, дето сте по другите градове: да не мислите, че няма любезни хора около вас? Доверете им се. Може пък и да има бъдеще в тях.